Стига бе, хора. В живота човек освен да реализира поставените си цели все пак трябва да има и известно достойнство. Никой не уважава тези, които само целуват задници и нямат никакво чувство за чест. А да пращаш собствените си сънародници на смърт само за да угодиш на някого е толкова жалко. Но да не забравяме все пак, че тези войници отидоха в Кербала по собствена воля - заради парите. 

      
Тъжно е, трагично е, но всеки сам определя съдбата си. Сто долара на ден не могат да купят един човешки живот. Но хората винаги се замислят за това твърде късно, когато вече нищо не може да се промени. Сега всички говорят, пишат, спорят, анализират, но на кой му пука. Със сигурност не и на близките и приятелите на загиналите. Но в нашата забавна държава винаги се чака нещата да станат трагични и необратими. Просто ние адски много обичаме лошите новини. Така поне ще можем да събудим съжаление у някого. Но вместо това можем да бъдем по-предвидливи, по-разумни, по-загрижени... и по-достойни. Вместо да загиваме по разни чужди земи може да се опитаме да направим нашата страна едно по-безопасно и красиво място. Нека направим така, че да получаваме по сто долара на ден тук, а не в кървавите пустини на Ирак. И ако се налага да загиваме нека да го направим заради собствената си свобода, заради нашите каузи. Ако трябва да умрем нека бъде за да защитим близките си, приятелите си... себе си. Кои сме ние?... За какво се борим?...Шибана работа! И аз бих умрял, но не заради чужда идеология и заради мръсните пари на някакви експлоататори.