Българинът от миналото е герой. Екшън герой... може би последният екшън герой. За съжаление в треторазряден и ниско бюджетен филм. Той играе ролята на онова тъпо, но упорито ченге, което през целия филм бият, псуват и тормозят. Българинът е Брус Уилис в „Умирай трудно". Потен, мръсен и с чувство за хумор. Живота му е скапан и има пстоянно главоболие. Освен това е страшен инат и е дяволски издръжлив. И на бой носи много. Ама наистина много.Обаче колкото и да го млатиш той все успява да оцелее. Нагла твар е, не се дава лесно. И на Луната да го оставиш пак ще се оправи. Ще си направи лунапарк и хиляди бълбукащи джакузита от кратерите там. Така, че българина лесно се приспособява навсякъде.

Само че не по онзи Байганьовския начин, не! Въобще Алековата теория за българите не ми допада особено. Не харесвам Бай Ганьо, не ми е смешен (освен може би, когато Калоянчев го играе). Бай Ганьо е мъртъв. Умря незабелязано някъде по време на дългия преход от комунизъм към... /към каквото там вървим/. Умря по пътя към Европа. Уби го глобализацията, уби го цяло едно ново поколение, на което му омръзна да слуша глупости за неадекватните, нецивилизовани и нахални българи в чужбина и прочее тъпотии. Младите българи са пичове. Те са граждани на света. Те са умни, красиви и свободни. Те са българите на новия век.

Българинът от миналия век е изчезващ вид. Българинът, който обича да си хвърля боклука, защото смята, че стойността му като човек е по-голяма, ако може пред очите на съседите да мята цели пликове боклук, демонстрирайки своята заможност е вече само история. Цялата философия на миналите поколения се градеше върху идеята, че ако хладилника ти е пълен - духовното ти развитие е гарантирано. Няма такъв филм! Това е изградило у българина един характер на задоволен човек. Не щастлив, а само доволен. Доволен. Затова дълго време живеехме в едно общество на самозадоволяващи се хора, които се страхуваха да вземат от живота това, което искат. Когато става дума за материални неща българина хич не преувеличава. Ако попиташ турчина той казва: бинберекетверсин. Той обича да се хвали, че е много. Българинът казва, че е малко. Страх го е да каже, че е много да не би бог да го чуе и да му го вземе. Затова казва, че е малко та като разбере бог, понеже е щедър, да го увеличи. Хитрец!

Голям психолог е българина. Затова са се появили изрази като „горе-долу". Питаш някой „как си, бе?", а той „горе-долу". Е, какво е това „горе-долу". Горе ли си, долу ли си и въобще какво? Ти да не си асансьор? Просто кажи как се чувстваш. Но това си е чиста психологическа защита. Все едно казваш: абе не съм така зле, та да ме съжаляваш, ама не съм и толкова добре та да ми завиждаш. Или пък „не дърпай дявола за опашката". Тоест, не се заяждай много, не провокирай съдбата, защото може да ти го върне тъпкано. Все същия стар страх. Крайно време е да го издърпаме яко тоя изрод, ама толкова здраво да го дрьпнем за опашката, че да му причернее пред очите, а после да му сритаме черния космат задник, така че никога повече да не се съобразяваме с него. Българинът трябва да се освободи най-накрая от всички установеността.

Българинът изобщо обича свободата. Стига някой да му я поднесе на тепсия. Обаче този, който ти дава свободата, най-често го прави, за да може после да ти я отнеме. Всички днешни освободители са бъдещи узурпатори. Въобще българинът от миналия век притежава психологията на роба, на примирения човек. Но не трябва да се заблуждаваме, че е страхливец. Той просто е в летаргия. Един стар и уморен ветеран. Но когато юнакът Балкански се събуди, тогава става страшно. Но дори в такива редки случаи, бунтът на стария българин винаги е бил хайдутщина. Той никога не е носел радикални промени, защото е само лична борба. Отиваш да изпуцаш някой ефенди и после хващаш гората. Българинът от миналия век наистина е последния екшън герой - застаряващ, уморен боец все още безрезервно борещ се за справедливи каузи, но вече почти без никакво вълнение. Сякаш го прави само поради някакъв стар дълбоко вкоренен навик.

Но съвременният българин е различен. Обичам днешните млади хора. Те са съзидателни, креативни, енергични и могат да покорят света. Те могат да бъдат каквито си поискат и където си поискат. И ако някой казва, че не е така - значи лъже. Ако някой твърди, че българинът не може да се реализира в страната си, значи лъже. Ако твърди, че на Запад той само ще мие чинии, ако казва, че не може да пътува, да се забавлява или че е обречен, и живота само чака да го смачка, отново лъже... или просто е един нещастник. Защото днешните българи могат да правят каквото си поискат: да работят, да обичат, да пътуват, да се радват на живота с цялото си сърце. Те могат да станат космонавти, писатели, журналисти, бизнесмени, художници, програмисти, търсачи на силни усещания, социални работници, мислители, президенти, футболни звезди, певци, алпинисти, любовници, пичове, хубави хора... Могат, защото са свободни. Българинът на новото време най-после е свободен. Или поне може да бъде свободен. Но той трябва да изостави всички стари модели на поведение, всички стереотипи и ограничения, който са му били налагани поколения наред, да заобича истински живота и да прегърне възможностите, които света му предлага.

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.