Клонингите атакуват

11.2.13 | Категория: За живота от нещата | Публикувано от: Утопия

Генното инженерство ( Реалната заплаха за човечеството)

Няма не искам, няма недей- ще кпонираме! Каквото и да казваме щъркелите вече са безработни и отговора на невинния детски въпрос -"Мамо как се появяват бебетата", придобива съвсем нови измерения. Нещо от рода на: "Ами копира се ДНК-то и се инжектира в яйцеклетката." Това е ! Вече и от задника ти могат да направят човек. Така поне майката с пълно право ще може да каже на детето си: "Баща ти е задник". Това разбира се може да породи някой проблеми у детето. Особено от фройдиска гледна точка. Най-вероятно е то да остане фиксирано в аналния стадий до края на живота си. Но нека погледнем малко по-сериозно на нещата. Истината е, че общественото мнение се раздвоява между конкретната полза от клонирането и философските съмнения относно намесата е човешката същност и достатъчно интелигентен ли е човекът за да не злоупотреби с това знание.

Разбира се това няма как да се разбере, освен ако не се експериментира. Безспорно е, че клонирането ще доведе след себе си много проблеми. Мисля, че на първо място стои въпроса с това кой ще държи контрола върху тази технология. Преди известно време скандалната компания Cloneid. която няколко години набираше платени заявки за клониране обяви, че ще започне да ги изпълнява. Muy bien! Отново се потвърждава старата истина, че това което не се купува с пари се купува с много пари. Моля, заповядайте на генетичния пазар. Няма невъзможни неща. Люспа пърхот от Бил Гейтс, ушен секрет от Майкъл Джордан и си имаме двуметров чернокож милиардер който разбира от компютри. Просто цялата тази работа започва опасно да наподобява някакво своеобразно биологично занаятчйство.

Всеки шашкънин с пари ще може да се клонира, а това не е никак приятна перспектива. От сега си обещавам, че ако Азис се клонира ще емигрирам. Икономическата криза не можа да ме подтикне към подобни действия, но всичко си има граници. Може би най-необосновано ми се струва притеснението, че на някой може да му хрумне да клонира Хитлер или някоя друга откачалка с успехи в масовите убийства.

Първо. В света има задоволително много индивиди прегърнали фикс идеята да го управляват, така че едва ли някой ще се стреми да увеличи конкуренцията в тази област. И второ - поради различните условия в средата клонингът ще се превърне в съвсем различна личност. Така че в край на сметка "Хитлер" може да се окаже талантлив хип-хоп изпълнител, пеещ за тежкия живот в гетото или пък срамежлив застрахователен агент със склонност към прекомерна мастурбация. Всичко е възможно. Все пак напълно вероятно е някой диктатор, като вече покойният Садам Хюсеин например, да реши да се клонира. Тогава нещата стават наистина сложни и значително по-тревожни. Но дори подобна опасност не би трябвало да е причина да се забрани клонирането. Ако всяка нова технология трябваше да се забранява за да не злоупотреби с нея някой диктатор... По-разумно би било да се забранят дикаторие в световен мащаб, но това едва ли ще стане. Всъщост е много трудно да се определи каква ще е ползата и каква вредата от това откритие.

Някъде четох, че клонирането съвсем не е противоестесвено. Много организми в природата се размножават по този начин. "Висшите" видове бактерии, дрожди, някои охльови и скаридите се размножават чрез клониране. Сега разбирам какъв път на еволюция следва човечеството. От маймуна към листна въшка! Това не звучи особено обнадеждаващо, но вината не е моя. В интерес на истината клонирането в комбинация с генното инженерство може съществено да подпомогне усъваршенстването на човека.

До скоро генното инжинерство можеше да експериментира само с животни, като се инжектира ДНК в яйцеклетката. Клонирането на практика позволява цялата тази процедура да се осъществява само чрез клетки. Това значително улеснява нещата. Просо по-лесно е да се отгледат 10 000 клетки от колкото същия брой овце. В крайна сметка учените не са овчари.

В действителност, какво е общественото мнение по отношение на клонирането няма никакво значение. Непосредствената полза или вреда не могат да бъдат мотиви в научните изследвания. Учените по един "франкенщайнски" начин се радват на възможността да бръничкат в човешката генетика. Те обаче едва ли са способни да поемат отговорност за последиците от тези опити. А да се експериментира по подобен зловещ начин, едва ли е белег на висока интелигентност. Защото проблема не е в това какво е постигнала науката, а как ще го използва. Темповете с които тя днес изкачва различни върхове напомня бързината, с която Тайсън сваляше противниците си след,като излезе от затвора. Така че няма как въпроса за мярката на нещата да не баде постоянен спътник на човечеството.

Накрая без да изразявам отношение ще завърша с думите на американския биохимик Ъруин Чаргъф: Два пъти през този век науката прекрачи граници, които не трябваше да нарушава. И в звата случая става дума за злоупотреба с ядрото – атомното и на клетката.