Наследници сме на древна и самобитна култура, удивителна, жизнена, и съдържателна и в наши дни. 

Сирни Заговезни прескачане на огън за здраве

Едни от най-празничните и радостни дни от календара са именно по това време - от Нова година до Заговезни. Едва ли има човек, който би останал бездушен към неповторимата приказка от багри и звуци. А удоволствието от това да добавиш нещо от себе си в тази съкровищница е неописуемо? Детските усмивки и ентусиазма по приготовленията за тези празници, са надеждата че ще останат истински потомци на старите майстори, че традицията ще бъде съхранена и ще има кой достойно да поеме щафетата на дедите ни. . .


Поклади. Така се нарича този ден, отбелязан в календара като Сирни Заговезни. Един празник от народния календар, дошъл да ни покаже мъдрото обичайно право на българина. Да ни посочи как умно е намерил колая, за да прочисти съвестта си и да му олекне на душата за дълго време. Защото този живот заедно с радостите и празничната суетня, крие и отровните стрели на обидите, трупа ядовете, запалва завистливи пламъци в очите.

От ранна утрин на тоя ден и малки, и големи се готвят за празника. Децата събират сухи съчки, слама, царевични кочани, на голяма клада в махалите, на мегдана. Седмици преди това са майсторили стрели за чилкане   (чавги),  оратници,  с катранена слама, уруглици с черешови обелки ...  Хоро се вие на мегдана за здраве и берекет. Неженените играят, за да не ги залибват змейове и самодиви, а старите — белким раздвижат малко жилите, дето са се стегнали, та мира им не дават.

Хорото на мегдана се вие, докато пламъците от огньовете не приканят всички при себе си с игривите си шарки. Когато един след друг лумнат огньовете и се понесат протяжните припеви на момчетата, тогава всички потеглят към кладите. Един, два, три — десетина огньове. Стрелкат се стрелите на момците в различни посоки, правят огнени дъги и търсят своето направление — двора на любимата. Преплитат се огнени кръгове с летящи стрели в нестинарски екстаз, а на душата ти става топло-топло! За кой ли път огънят — този вековечен живец на живота — върши своето чудо. Домът и огнището са разнозначни. Щом има огън, ще има и радост. Щом има топлина, ще има и щастие. Угасналото огнище е мъртвило в къщата. Може би и затова във всеки народен обичай огънят е на почит: него обредно заклаждат на Нова година; огъня прескачат през пролетта; по огън играят нестинари, пред огън стават седенките, стрелите, излезли от сърцето, отправени към избраницата, пак са огнени. Те се преплитат с момчешките викове.

Ората — копата, дай ми, чичо, момата, дай ми чичо момата да ти не запалим брадата . . .

Момите няма да ги срещнем край огньовете. Те се крият някъде наблизо и очакват припевките. Ехото ги разнася в мрака като повеля. И на другия ден цялото село знае в чии момин двор са полетели най-много стрели и коя мома е най-харесвана. На нея ще и думат после лична мома - изгора. Пролетта подпалва кръвта във вените на младите и я превръща в буйни веселби и остроумни закачки ...

Когато огньовете догорят и секнат шеговитите припевки и заклинания на момчетата, веселите искри припламват в домовете. Една по една светват къщите. На богатата трапеза се изпълнява последният обичай за този ден — прощаването. Цялата челяд се е събрала в бащиния дом. Младите ще искат прошка от старите — та да им е олекне на душата. „Да ти е простено" - тежко ще благославят старите и умиление ще размекне сърцето им. Старецът ще потупа младите по рамото - „есен да подхванат, а то празник без песен празник ли е?

След това е ред за „хамкането". На дълъг червен конец от гредата на тавана се спуска вързано яйце, парче сирене или бяла халва и въглен.  Децата първи се впускат в гонитбата на  лакомствата, като не трябва да използват ръцете си. След като  се наиграят децата, а старите им се нарадват - се запалва конеца. Ако в къщата има млади за задомяване, и конецът бързо припламне — сватба ще има тази година. Ако гори бързо - жито ще избуи и ще бъде пълен класът, ако ли тлее — не ще е добро . . .
И в този уникален момент, когато на трапезата греят толкова усмивки, когато се раждат хиляди надежди, селянинът мисли за земята и за хляба. Той благословя труда който носи истинската радост.

Щом е здрав и може да се труди, всичко ще е наред. На Ръцете се пада тая благодат ...

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.