Животът днес е станал абсолютен абсурд! Хората са станали толкова фалшиви, че са забравили как да живеят и съвсем логично сега търсят начин да си спомнят. 

Правят го по възможно най-тъпия начин. Чрез курсове, наръчници, учебници и книги от рода на „Как да убием жена си... безболезнено". Днес човек търси готови рецепти. Няма време за експерименти. Какво ще се мъчиш да търсиш истината сам. Я, дай книгата! Там всичко си е описано. Внимателно, грижливо, точно. Например, имаш среща, но не си убеден в способността си да се целуваш. No problem! Дърпаш от рафта малкото книжле, отваряш главата целувки с език и четеш:.....Накланяте главата си под ъгъл 45 градуса и приближавате епидермалните си гънкови израстъци под носа към епидермалните гънкови израстъци на другия субект. В това положение те трябва да са полуотворени. След това с леко ротационно движение вкарвате вашия основен орган на вкуса в цепнатовидното пространство зад зъбите на избрания субект". Ясно, просто и кратко. Сега, като си го прочел, даже може и да не се целуваш. За к'во ти е, нали знаеш как става.

Разбира се, ако тези неща не помагат, винаги можеш да използваш „Тайният език на успеха".

 Пък на човек му се отщяват и целувки, и живот след такова описание. Но това е най-малкото. Днес има наръчници за всичко. Как да релаксираме, как да дишаме, как да се храним, как да мислим... как, как, как чак до пръсване на изтормозените ни хемисфери. Четох една книга „Покой на ума". Какъв ти покой,? Тя, цялата книга, е пълна с разни мисловни упражнения, от които можеш да полудееш и единсвеният начин да почувстваш покой, докато я четеш, е да заспиш. В по-краен вариант книгата може да породи такова напрежение у теб, че да те доведе до желание за самоубийство, ако приемеш насериозно абсурдните й принципи и идеи.

Най-любими от всички книги обаче са ми тези, които ни казват по какъв начин да забогатеем (най-добрият, разбира се, е като не си даваш парите за подобни идиотщини).
Някои препоръчват положително мислене. Като чуя това, все се сещам за онзи виц, дето един човек се спънал и паднал от покрива на един небостъргач. Докато летял надолу някой се провикнал през един отворен прозорец: „Как се чувстваш?", а пичът ведро отговорил: „За сега чудесно!"- Както и да е, това с мисленето мога и да го приема, но когато прочетеш, че най-добрият начин да спечелиш пари е да се обградиш с хора, които са успели. Тук търпението се превръща не в добродетел, а в подвиг. Направо си представям как звънкам на Бил Гейтс или Майкъл Джордан за да врътнем една игричка на голф. Шегата настрана, но ако някой има богати приятели, то най-вероятно самият той е богат. Другаде четем: „Парите са навсякъде, достатъчно е само да протегнеш ръка и да си ги вземеш". Един приятел я опита тая схема. Лош опит! Сега всяка седмица му нося цигари в затвора. Между другото, той явно е пристрастен към наръчниците, защото сега си е взел „Граф Монте Кристо". Разбира се, ако тези неща не помагат, винаги можеш да използваш „Тайният език на успеха". Просто овладяваш езика на тялото и светът е в краката ти. Колко му е?! Две, три намигвания,чупка в кръста, няколко тика, изправена глава, некръстосани ръце и рогът на изобилието се излива върху теб или... се забива яко в задника ти, защото може да се правиш, колкото си искаш, на болен от детски паралич, но това няма да помогне, ако си безнадеждно тъп.

Но няма място за притеснение. И за това има наръчник- „Как да бъдем два пъти по-умни". Това вече е нещо наистина интересно. Хората са си предвидили всичко. Прочиташ книгата и ставаш точно два пъти по-умен. Не веднъж, не три пъти, а точно два пъти. Всичко е изчислено и доказано научно. Ако искаш да станеш още два пъти по-умен просто прочиташ книгата още веднъж. Но ако това ви се струва малко несигурно, другаде дават конкретни съвети: "„Мислете като Айнщайн". Ето къде било разковничето. Всичко е толкова просто. Няма значение, че главният ти мозък е с около половин килограм по-лек. Мисленето му е майката. Ама с какво?!! Все пак, ако си абсолютен некадърник и няма никакъв шанс да се развиеш, то тогава се насочваш към „Как да бъдем бедни, но щастливи". Очаква се от същата поредица да излязат „Как да бъдем болни, но добре облечени" и най-новият бестселър „Малко ум, питателна храна". Най-тъжното обаче е, че дори заради любовта хората ходят на курсове или четат учебници. Всички са станали толкова фалшиви, че са забравили дори да обичат. Сякаш може наистина да научиш нещо за любовта, ако самият ти си загубил способност си да обичаш. Проява на идиотизъм е да напишеш книга „Как да живеем с човека, когото обичаме". Че ти ако не знаеш как, що за любов е тази. Вярно е че във всяка връзка има проблеми, но ако наистина обичаш човека с когото си, въобще няма да питаш „как" да живееш с него. Любовта ще е напълно достатъчна. Но не, пак трябва да има някакъв метод. Трябва да се следват разни правила, за да е всичко ОК. А те, правилата в отношенията между хората, клонят към безкрайност. Кой е крив, кой- прав; кой загрява бързо, кой- бавно; как мислят мъжете, как- жените. Конфликти, спорове, задължения, очаквания, кога, къде, защо. Тотален хаос, в който влезеш ли, няма измъкване.

Най-тъжното обаче е, че дори заради любовта хората ходят на курсове или четат учебници.

Но ако в любовта всичко е пълна мьгла, то за секса има конкретни предложения. Като например: „Секс? Нека аз ти изброя начините". Айде нема нужда. И ние сме виждали туй-онуй. Какво ще ми ги изброяват. Ако има нещо за консумация... абе, да ги пробваме тези начини. Нищо против! Ама само да си говорим. То и аз мога да ги изброя, ама не сьм тръгнал да пиша книга. Това с изброяването колкото и да е безполезно, все пак е безопасно. В една друга книга четох някои направо покъртителни неща. Нека започна с това, че най-добрият начин да възбудиш една жена е да я сложиш да легне по корем и да й нанесеш няколко отмерени удара с юмрук по гърба. А, така! Бий, за да те уважават- пардон, за да възбуждаш. Това в трети век пр. Хр. може и да е било страхотна свалка, но сега се нарича „домашно насилие". Всъщност в книгата се казва, че тази област на гърба е една от най-ерогенните зони при жените. То, като се позамисля, и аз знам няколко. Научих ги от един боксьор- бъбреците, брадичката, корема, главата. Представяте ли си какъв кютек ще падне, докато минеш през всички ерогенни зони. В карайната фаза жената или ще е супер възбудена, или ще е възобновена. В смисъл, че ще има изцяло нов облик.

Сега разбирам какво ми куца в отношението ми към жените. Нямам добър „десен прав". По-важното обаче, което човек може да разбере от тази книга, е какакъв е проблемът на днешните жени. Ами че те имат твърде малко умения. Оказва се, че идеалната жена трябва да притежава точно 64 умения (това е напълно сериозно, не си го измислям). Дори няма да разказвам за всички, а ще спомена само онези, които породиха у мен дълбоко чувство на недоумение. Неща като пеене, свирене, танци, украса мога да понеса, ама за чий... (интерес) жената трябва да владее жонгльорство, подражание на звуци на китара и малък барабан, направа на мебели и рогозки от тръстика и слама, дърворезба, дърводелство и архитектура, че чак и химия и металургия. Че това жена ли е или фабрика за производство?! Така, като чете, човек се чуди дали няма да срещне някъде и изработка на шурикени. Даже по някое време обръщаш книгата, за да се увериш, че не четеш някой наръчник за нинджи. И нищо чудно, след като по-натам откриваш, че девойката трябва да познава военната стратегия и да се ориентира в политиката. Ама разбира се- любовта е война. Накъде без военна стратегия. И това не е всичко. Всяка уважаваща себе си жена трябва да може да дресира бойни овни, а също така да може да обучава папагали и скорци да говорят и да пренасят пощата. Нормално! Всеки мъж иска да има до себе си жена обучила поне един боен овен. Иначе... "каква жена си ти тогава". Накрая може да се доубиеш с изискването да се носят дрехи така, че максимално да скриват половите органи независимо от бързите движения... Това даже няма да го коментирам, защото ще кажа някоя глупост. Всичко това може и да е забавно, но всъщност е трагично. Защото светът ни е залят от информация „как" да правим различни неща. А това значи, че хората търсят тази информация. Във века на компютрите, високите технологии и големите научни открития човек е забравил как да върши простите, всекидневни и естествени неща. Забравил е да се храни, да спи, да обича. Забравил е да бъде себе си, а това е наистина тъжно. Дори, за да направим комплимент, е нужно да прочетем някоя книга. Сякаш да бъдем искрени вече е станало напълно невъзможно.

Винаги има някаква стратегия, политика и правила, които да следваме. Може да четем колкото си искаме книги и да ходим на колкото си искаме курсове, но чрез тях няма да се научим да живеем, защото истинският живот е опит.

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.