Стоях и усещах. Определено бях загубил връзка с реалността, но това не ме плашеше. Липсата на контрол върху събитията обикновено ни кара да се чувстваме несигурни, но аз стоях безсилен, безмълвен, лишен от слух и чувства, спокоен. Бях се предал на момента и не исках да се съпротивлявам, защото това усещане си струваше целия Живот. Усещах се докоснат до нещо всемирно. Някои го наричат “Нирвана”, общуване с Бог или най-просто казано-щастие, магия.

Гледах пред себе си цялата палитра от цветове, но забелязах букет, цвета на дървото и на небето, символ на зараждащия се живот и на безкрая. Но това не бе обикновена палитра , а бе изпъстрена с черни кратери и бели звезди. Формите бяха красиви и съвършени в своята неподреденост. Въображението ми можеше да оприличи всяка извивка на нещо, което вече бях виждал. Съзрях края на Вселената, видях всичко което бях, съм и искам да бъда. Слях се с това усещане за докосване с божественото.....

Видението в далечината постепенно започна да се разсейва, а аз почувствах сетивата си. Дочух глас. Открих, че палитрата, изпъстрена с красиви несъвършенства е оградена с черен кръг и е поставена в бяло, имаше и бенка на левия клепач. Отдалечавайки се от чувството, видях паралелна вселена, копие и огледало на първата.

Разбрах защо наричат човешките очи “огледало на душата”. Бях се взрял и медитирах в огледалото на душата ти. Гласът ти ме върна в реалността....

 

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.