За селото, града и емиграцията

Emigrantite 

Трябва да е ясно, че хората емигрират, не защото не харесват и обичат страна­та си, или защото не ги е грижа за нея, а защото тя не им позво­лява да покажат колко я обичат и колко ги е грижа. 


Преди няколко години младите напускаха селата, сега напускат държавата. Проблемите са идентични. Явно, че тези хора са имали нужда от нещо, търсе­ли са нещо. Тези които не са могли да го получат на село, са го потърсили в големия град.

Сега всички напускат държава­та. Тъжно, но факт. Какво всъщ­ност търсят младите хора? Кое е това, което ги принуждава да си тръгнат от родината? Всъщ­ност, отговора е съвсем прост. Търсят възможност! Възмож­ност да разкрият талантите си, да приложат способностите си; възможност да не живеят в постоянен страх; възможност да се грижат за близките си, да помагат на прияте­лите си; възмож­ност да работят и да учат; възмож­ност да бъдат нор­мални хора, да жи­веят така както мечтаят и да бъдат себе си. Търсят възможност! 

Странно. Дванадесет години преход, а възможностите вмес­то да се увеличават, намаля­ват. Този преход започва да прилича на поход. Постоянно се правят реформи, но промяна няма. Дори става по-лошо. Така е, защото реформата е по­върхностна; тя само докосва повърхността, но никога на влиза в по-голяма дълбочина. Тя не променя нищо освен външноста. Реформата е най-голя­мата заблуда на нашето общес­тво. Всички реформатори са двуличници. Реформата дейст­ва като смазка. Тя поддържа статуквото, способства нещата да си остават същите, което из­глежда парадоксално, защото държавата точно това прави, като не предлага нищо на младите хора реформистът твърди, че променя об­ществото, но в действителност един­ственото, което прави, е да боядисва старото общество в нови цветове. Червено, синьо, жълто... Благодаря, но цветове не са нужни. Хората се нуждаят от възможност за изява. Проява на глупост е двадесет години да даваш пари за храна и обучение на един човек, а след това да му ка­жеш, че не ти е нужен. Защото дър­жавата точно това прави, като не предлага нищо на младите хора. 

Проучванията от последната година показват, че България е най-бедната страна кандидатка за член на ЕС. Над 40% от доходите си българинът използва за храна(само за справка в нормалните страни този процент е между 10 и 20). Безработните младе­жи до 29 години през 2001 г. предс­тавляват 27.6 процента от общия брой на регистрираните безработни лица. А именно младежите са главен генерационен приток на работна сила и пригодността им за заетост е важен индикатор за бъдещото състо­яние на заетостта. Едва ли има друга страна, където младите и способни хора вместо да бъдат пооштрявани, подпомагани и насърчавани са подтискани, обезку­ражавани изоставени. На запад фир­ми, компании и институти се борят да привлекат нови талантливи кадри.

Но мисленето е различно. 


На всеки е ясно, че от работливи професиона­листи всеки ще спечели. Тук е точно обратното. Никой не ти подава ръка и трябва да се бориш като спартанс­ки роб и за най-малката възмож­ност . Съвсем логично би било в тази ситу­ация държавата да направи всичко възможно, за да задържи способни­те си хора, но нейсе! Трябва да е ясно, че ако България не цени свои­те таланти, то света ги цени. И ако не им се даде възможност да се реа­лизират, съвсем логично те ще по­търсят тази възможност другаде. За съжаление!

                                                 


Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.
Ако искаш да кажеш нещо на всички, присъедини се към нас като изпратиш материала си на e-mail: office@utopia-bg.com
BGtop
Към началото