За селото, града и емиграцията

Трябва да е ясно, че хората емигрират, не защото не харесват и обичат страната си, или защото не ги е грижа за нея, а защото тя не им позволява да покажат колко я обичат и колко ги е грижа.
Преди няколко години младите напускаха селата, сега напускат държавата. Проблемите са идентични. Явно, че тези хора са имали нужда от нещо, търсели са нещо. Тези които не са могли да го получат на село, са го потърсили в големия град.
Сега всички напускат държавата. Тъжно, но факт. Какво всъщност търсят младите хора? Кое е това, което ги принуждава да си тръгнат от родината? Всъщност, отговора е съвсем прост. Търсят възможност! Възможност да разкрият талантите си, да приложат способностите си; възможност да не живеят в постоянен страх; възможност да се грижат за близките си, да помагат на приятелите си; възможност да работят и да учат; възможност да бъдат нормални хора, да живеят така както мечтаят и да бъдат себе си. Търсят възможност!
Странно. Дванадесет години преход, а възможностите вместо да се увеличават, намаляват. Този преход започва да прилича на поход. Постоянно се правят реформи, но промяна няма. Дори става по-лошо. Така е, защото реформата е повърхностна; тя само докосва повърхността, но никога на влиза в по-голяма дълбочина. Тя не променя нищо освен външноста. Реформата е най-голямата заблуда на нашето общество. Всички реформатори са двуличници. Реформата действа като смазка. Тя поддържа статуквото, способства нещата да си остават същите, което изглежда парадоксално, защото държавата точно това прави, като не предлага нищо на младите хора реформистът твърди, че променя обществото, но в действителност единственото, което прави, е да боядисва старото общество в нови цветове. Червено, синьо, жълто... Благодаря, но цветове не са нужни. Хората се нуждаят от възможност за изява. Проява на глупост е двадесет години да даваш пари за храна и обучение на един човек, а след това да му кажеш, че не ти е нужен. Защото държавата точно това прави, като не предлага нищо на младите хора.
Проучванията от последната година показват, че България е най-бедната страна кандидатка за член на ЕС. Над 40% от доходите си българинът използва за храна(само за справка в нормалните страни този процент е между 10 и 20). Безработните младежи до 29 години през 2001 г. представляват 27.6 процента от общия брой на регистрираните безработни лица. А именно младежите са главен генерационен приток на работна сила и пригодността им за заетост е важен индикатор за бъдещото състояние на заетостта. Едва ли има друга страна, където младите и способни хора вместо да бъдат пооштрявани, подпомагани и насърчавани са подтискани, обезкуражавани изоставени. На запад фирми, компании и институти се борят да привлекат нови талантливи кадри.
Но мисленето е различно.
На всеки е ясно, че от работливи професионалисти всеки ще спечели. Тук е точно обратното. Никой не ти подава ръка и трябва да се бориш като спартански роб и за най-малката възможност . Съвсем логично би било в тази ситуация държавата да направи всичко възможно, за да задържи способните си хора, но нейсе! Трябва да е ясно, че ако България не цени своите таланти, то света ги цени. И ако не им се даде възможност да се реализират, съвсем логично те ще потърсят тази възможност другаде. За съжаление!
