Възприятие
Понякога очевидното се оказва грешно!
На пръв поглед, възприеманият от нас свят е идентичен с заобикалящия ни , и това изглежда напълно разумно. Съответно можем да направим следното заключение: Виждам как адаша си пали от моите цигари, защото и той и цигарите са там. Виждам бирата пред себе си, защото тя е там. Какво по очевидно от това?
Възприятието изглежда неоспоримо и точно, а дали е така? Ако сетивата ни дават неоспорима и точна информация, защо тогава не виждаме отдалечаващите се от нас хора да се смаляват, подобаващо на смаляването на изображението върху ретината?
Ако нашата представа за реалността се базира единствено на информацията от сетивата ни, светът около нас би изглеждал прекалено объркан, защото сетивната информацията, която получаваме, не винаги отговаря на действителността. Сетивата ни са само средство за опознаване на света, а не прозорци, през които света влиза в нас.Те са помощни средства на мозъка, които реагират на различните форми на енергия. Философите емпирици са смятали, за крайно недостатъчна информацията получавана единствено от сетивата ни, за да се опише светът такъв, какъвто го възприемаме в действителност.
Илюзиите възникват, когато се прилагат естествени перцептивни процеси по отношение на външни стимули, които не се подчиняват на естествените закономерности. Задайте си въпроса, били ли сте някога измамени от някаква илюзия? Или пък какво би видял един възрастен слепец, ако изведнъж прогледне? По какъв начин ще възприеме дълбочината човек, който е израснал в гъсталаците на тропическата гора и после предприема пътешествие през широко откритите равнини? Отговорите на всички тези въпроси биха могли да ни разкажат как миналия опит влияе върху възприятието. Психолозите смятат, че илюзията е възприятие, което не съответства на физическата действителност и не е просто занимателна картинка, а вие?
В тази картина са премахнати контурите.За да се види нещо смислено в нея (куче, далматинец, което души земята, обърнато на дясно), трябва да се вгледате внимателно.
Въпреки, че на фигурата главата на бившата британска министър - преседателка Маргарет Тачър е обърната наопаки, очите и устата и са в нормалното им положение. Тази трансформация от на чертите на лицето на г - жа Тачър удивително слабо влияе върху способността ни да възприемем усмихнатото и изражение. ако обаче погледнете съседната фигура, където снимката е завъртяно на 180 градуса, ще откриете едно гротескно нейно изображение.
Ешер използва невъзможни фигури като основа на своето изкуство. На тази литография две колони от монаси вървят нагоре и надолу по една невъзможна фигура под формата на безкрайна стълба. Невъзможните фигури показват по какъв начин се опитваме да създадем смислени форми от информацията, с която разполагаме. За това обаче си даваме сметка едва когато ни се представят изображения, които немогат да бъдат обединени в смислено цяло.
Първоначално горната рисунка се възприема като слон, а долната като арка. При по-внимателно разглеждане обаче се убеждавяме, че нито една от двете фигури не може да съществува в триизмерния свят. Нужно ни е известно време, за да възприемем тези фигури като невъзможни, защото всяка от отделните им части е възможна от гледна точка на възприятието. Едва когато се опитаме да обединим отделните части в едно смислено цяло, разбираме, че тези части не могат да бъдат съединени.
Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали
в RSS четец!!!
Ето линк. към нашия RSS фийд.