Напоследък все повече мои приятели звънят и питат - "Абе нали жена ти беше с четири математики, може ли да помогне на малкия с едни домашни, че нещо го е закъсал? А пари за частен учител няма!".
   
Нашият хлапак е още малък, но и на нас няма да ни се разминат училищните му домашни работи. Нашите дядовци и баби са завършили образованието си във вечерни училища и различни курсове, ние пък явно ще усъвършенстваме своите знания, учейки уроци с децата си. Когато им помагаме да напишат своята домашна работа, получаваме уроци, което напълно подкрепя тезата, че всеки се учи, докато е жив или поне, докато хлапето му не завърши образование и издържи матурите. Вероятно, поради тази причина са нарочили нашето поколение за недорасло, макар че от еволюционна гледна точка, всяко следващо поколение би трябвало да е по-съвършено.

Учейки с децата си, полагаме усилия, които няма как да не се отразят на трудовите ни постижения, на следобедната дрямка или пък на политическото обогатяване и спорните емоции от малкия екран и пъстрата преса. Но от друга страна, занимавайки се с тези задачи, ни се отдава възможността да възобновим доста позабравени ученически приятелства.

Например, отивам при стар приятел от ученическите години, завършил ядрена физика, и го моля да реши съвсем не лесните задачи на малкия, който е едва трети клас. Каня на гости приятели, живели в чужбина, които евентуално да помогнат с английския език. Или пък се отбивам при приятеля си историк, който да разкаже на малкия за недалечното ни историческо минало. За изобразителните "кратери" - нашите и тези на децата ни, молим приятел художник за рисунка и решаваме проблема с домашното, но и това крие рискове.

Това ми припомня случка, разказана от съсед, когото не познавам особено добре и не твърдя, че е 100%-ова истина. Историята е следната: Въпросният съсед пратил сина си на училище с домашно - уникална творба на негов приятел художник от ранното му творчество. И ето ти изненада - вместо да се прибере с отлична оценка, хлапето на съседа получило двойка за "творбата". Не стигнало угризението, че е прецакал детето си, но се наложило и да излъже приятеля си художник, че момчето е получило висока оценка.  Истина или не, това е нашият училищен живот. Нашите деца неизбежно се превръщат в опитни зайчета на "великата" ни образователна система, като разбира се ученическите им неуспехи правят нашия обществен живот по-богат и интересен и не на последно място по-безсмислен. Така че напред с нашите деца да учим, че да пребъдем и сполучим!!!

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.