Загубено време или преоткрито щастие?
Толкова много се заблуждавах последните петнадесетина години, че съм създаден единствено и само за работа, че едва сега си дадох сметка, че съм взел възможно най – лесното решение, защото въпреки летните отпуски, повишаването на стандарта на живот и закона за най – малкото усилие, работодателите със всички възможни средства ни предлагат все повече умора отколкото почивка. Може би доскоро не бях достатъчно зрял и спокоен човек за почивка, която от своя страна изисква редица качества, като спокойствие, уравновесеност, вътрешен живот и прочие.
За щастие мрачните времена отминаха и лъчите на слънцето вече не са чужди на просветлението, което ме озари. Започнах да ценя жарките лъчи на светилото ни, без да обръщам особено внимание на хилядите изписани глупости за вредата от него и стигнах до извода, че за да почернееш трябва да спазиш следните две условия: хоризонтално положение и абсолютно бездействие, като за второто ме вдъхновиха административните служители в нашата мила родина. И понеже никога не съм бил чиновник, като арена за новооткритието си избрах плажа. Същевременно с това, мекият матрак и следобедната дрямка ми дойдоха, като връх на удоволствието. Отмина времето, когато отказвах болничния лист от лекаря с думите “Абе ти ми дай рецептата, пък не ме мисли”, връщах се на работа и прекарвах слънчевото лято бъхтейки, като луд с мисълта, че сега е сезона и няма как да оставя фирмата в този тежък момент, а и евентуално може и на джоба да ми се отрази, че да си платя и парното. Когато ме питаха защо се раздавам толкова за едното голямо нищо, аз заставах гордо и отвръщах – принципи, пък и работа има да се върши, ако не аз кой, а пък плажовете могат да почакат, няма къде да бягат, освен това има толкова много неща, които ме изтощават повече от работата.
Безсмислено е да споменавам, че след като се събудих от този кошмарен сън се отказах от безкрайните празни приказки, че няма кой да свърши работата и точно в този момент съм крайно необходим на фирмата, която ми дава хляба, гордостта от трудовите успехи и увереността, че в почивка се излиза единствено в крайно наложителни ситуации. Точно тези мои възгледи бяха и най - голямата ми грешка години наред, пък и се оказа, че най – добрият начин да покажеш на “big boss”, колко си полезен е като го накараш да усети липсата ти , отсъствайки от работа с надеждата, че няма да има кой да те замести. От друга страна стоейки неотлъчно на работното място, като гвардеец пред президентството, че дори и извънредно, навява една единствена мисъл в шефа, който и без друго е наясно, че нищо не ти плаща, а тя е че най – вероятно скатаваш докато го няма и симулираш, че работиш.В същото време колегата “кръшкач”, който се възползва от всяка възможност за почивка в очите на началника е винаги уравновесен и разумен, на него може да се разчита в извънредни ситуации, и никога няма да каже грешките ти в очите или да оспори глупаво и неадекватно решение.
Сега се сещам за един любопитен факт - където и да съм работил шефовете винаги са съобщавали датите на, които можеш да ги откриеш вместо тези на които ще отсъстват и логично, нали иначе ще трябва да ти изредят половината календар. Точно и поради тази причина за пръв път тази година си позволих да загубя времето си “доброволно”, с "наслада" и ми се отрази страхотно. С учудване открих, че нещата които ме дразнеха през останалата част от годината са ми станали някак си чаровни. За пръв път от толкова време аз търсех и открих, открих дузина заведения, дето забравят да ти вземат поръчката, брутални задръствания от пътуванията ми напред – назад, но също така открих и цял куп малки удоволствия, които отдавна бях забравил, като това да вдигна глава и да погледам звездите заедно с любимите ми хора далеч от осветения град, да заменя и без - друго разоряващия ме автомобил със стария бегач, да накарам продавачките в бутика да ми покажат цял куп тъпотии, които така или иначе нямам никакво намерение да купя, да разпервам пръстите на краката си и да гледам с празен поглед в далечината, да прочета градския вестник (който е едва осем страници)от край до край със сутрешното кафе, да се излежавам до десет сутринта, знаейки че не ме чака абсолютно никаква работа да се осведомявам редовно за прогнозата на времето и за нивото на река Дунав при Севастопол (не, че ме интересува особено или знам къде се намира, просто ей така да го е...
В крайна сметка установих, че и на мързелът не се издържа много. За съжаление той е слабо проучена тема, поне аз почти нищо не открих, явно онези които знаят най – много за него и най – обективно биха говорили се страхуват да не ги обвинят за непоследователни. Точно тази липса на информираност и нуждата от просветление роди този материал. Умереният мързел и бездействие са безкрайно полезни, вдигат духът и подобряват емоционалната стабилност!!!
Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали
в RSS четец!!!
Ето линк. към нашия RSS фийд.
