Говорихме с приятели и те ми разказаха за един пич на име Скинър.  Неговата идея е, че стимулите оформят поведението на човека и го подкрепят да се държи по определен начин. Аз го разбирам, че ако правя добро нещо на приятел и видя, че той се чувства добре, това ще ме кара да се държа по определен начин.

Оказа се, че Скинър е бихевиорист и отричането за него е приоритет, което мене ме издразни. В смисъл, че отрича всичко друго освен влиянието на средата. Човекът казва, че науката би била безсмислена, ако не се превърне в технология за контрол и управление на човешкото поведение. Основното е, че човек е фатално зависим от стимулите. За това той твърди, че хората ядат не защото са гладни, а защото храната е хубава. Идеята на Скинър е не да оправим себе си , а да оправим средата - по този начин  ние ще изградим повече добродетели в себе си. Обаче аз мисля, че тази среда се изгражда все пак от хора и ако тия хора са недостойни, следователно и тази тяхна среда ще бъде същата.

Моето мнение е, че не само средата влияе на човека. Формирането на поведението зависи и от поведението, което си заучил от родителите си. То се е формирало още преди да осъзнаеш напълно стимулите от средата. Например човек се научава на чувството любов още в ранна детска възраст от майката. Скинър ни казва, че хората се стремят към избягване на отрицателните стимули и търсят положителните. За това той твърди, че промяната в поведението може да се осъществи като се направи така средата да предлага само положителни стимули, което е адски тъпо, защото има случаи, в които човек не може да избере средата си. Да кажем аз живея в малък град, което един вид е затворено общество. Там хората не ходят на театър или кино, за сметка на фуболните мачове, което създава навик в тия хора и те реагират по един определен начин, поради липсата на други стимули. Обаче Скинър твърди, че трябва да ни се създава изкуствена среда, която да ни променя в определа насока. Т.е. да се измисли определен универсален механизъм, който да създава определени стимули за всички хора.

Аз се чудя, кой е този човек, който може да определи кой от какви стимули се нуждае и кой може да каже какви всъщност ще бъдат последствията от тези изкуствено създадени стимули, защото хората се нуждаят от различни неща и никой не може да каже определен стимул по какъв начин ще му повлияе.  За това смятам, че всеки сам трябва да си създава стимулите.  Аз например обичам да ходя на пещера - за мен това е стимулът да покорявам. И като си създавам такива нови усещания виждам, че се променям по един определен начин. Но в крайна сметка, животът не е само стимули, защото ако зависим само от стимулите и средата, ние няма да имаме вътрешен психичен свят.  Вътрешният свят на човек се изгражда с годините от отношенията ти с различни хора: родители, приятели, колеги, партньори и т.н., което за всеки човек е различно.

Скинър е убеден, че средата поема ролята и функцията на свободният човек, т.е. няма такъв: средата решава какво той да прави и в каква степен да бъде контролиран и управляван. Еми аз и с това нещо не съм съгласен – ние по един или друг начин сме зависими от обществото, но в крайна сметка всеки по различен начин изявява себе си в това общество и това е, което ни прави индивиди.  Това, че избираш пред кой как да се държиш, ни дава свободата. Историята ни дава много примери за   хора, като Хитлер, които са се опитвали да променят средата и факт е, че никой от тях не е успял:., защото истината е, че обществото и света може да се промени едва тогава, когато промяната е първо индивидуална. Всеки сам си избира в каква насока да се развива и променяйки себе си, променя и света.

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.