Сигурно още е там. Та като стигнете дотам, завийте, както вече ви казах, наляво и вървете, докато наближите една полусрутена сграда с разградена ограда.

- Това ли е тя?

- Не! Свийте по разкопаната улица надясно.Преди няколко години сменяха канализационни тръби и така и не заровиха изкопа.

- Вероятно това е улицата, която търся?

- Не е. Трябва да продължите по нататък. Като видите един стар "джуган", преминете на другата страна, в уличката...

Отново ме прекъсна:

- Може "джугана" да го няма вече?

- Там си е. Изглежда, онзи който го е докарал, е забравили да си го прибере и сега се превърнал в дом за глутница бездомни кучета, така че се понапазвайте, минавайки от там!

- И това вече е улицата, която търся!

- Не, не е - отвърнах му.

- От тази уличка ще излезете на друга по малка улица. От дясната ви страна преди време имаше горичка, от която сега само дънерите напомнят за нея. Просто някой много умен власт имащ реши, че на градът с най - мръсния въздух в България не са му нужни гори. А пък други предприемчиви съграждани изкорениха фиданките, които бяха посадени миналата година. Няма как да не ви направи впечатление.

Накрая на улицата свийте в дясно покрай изоставеното и рушащо се бивше поделение на строителни войски. Имайте едно наум минавайки от там, че от години мястото се е превърнало в свърталище на наркомани и клошари. Също така внимавайте и да не паднете в някоя откритата шахта. Отдавна откраднаха капаците, и сега там е като минно поле. Ако все пак успеете да заобиколите шахтите, завийте наляво. Това е улица "Рила"! Там живея аз.

Отговор на предизвикателството ни отправено към Гери. 

Така...
Щастието е универсално понятие: след като си щастлив, значи всичко останало ти е наред. Любов, здраве, радост, стремеж да си добър човек... ако имаш тези неща, ти си щастливец. Мислех, че ще ми е лесно да ти изброя конкретни неща, но не се оказа толкова лесно. Времето на щастие в един човешки живот, дори и в един човешки ден, не се побира в шест изречения. А и в различно време оценяваш различно нещата на щастието.

- това, което ме прави щастлива (и за което всяка вечер преди да си легна благодаря, макар и да ти се стори откачено), е, че аз и моите най-близки хора са живи, здрави и обичани. Щастлива съм от това да знам, че съм здрава и, че семейството ми също е здраво.

- щастлива съм да знам, че имам всичко, което искам и че нищо друго не ми трябва.  Както и нагласата, че така ще бъде винаги.

- щастлива съм, когато навън е студено, аз съм на топло, от кухнята мирише на прясно опечен хляб, сина ми е заспал, мъжа ми е излязъл, а аз съм сама със себе си – с книжка или филм.

- щастлива съм, както каза и по-горе автора на статията, когато пролетното слънце грее най-силно.

- щастлива съм от аромата на токущо окосена трева, мириса на море, клечка кибрит или пукащи съчки в камината.

- щастлива съм, когато другите са щастливи: например, когато чувам, че някъде хора празнуват; когато сина ми се залива от смях докато гледа котки; когато мъжа ми е зареден от енергия и се забавлява на нещо; или когато просто разбирам за хора, които са съумели да направят добро на някой (и на природата)с постъпките си.

- щастлива съм и когато ям пица, когато се разхождам много дълго и когато получавам подаръци ;)

Структора и функции на религиозният живот!

Един ден минавах покрай НДК. Спря ме красиво младо момиче с очарователна усмивка и ми даде няколко листовки. На първата най-отгоре се виждаше прекрасна къща с езеро до нея, а под картинката имаше надпис: „Искаш ли тази къща?". Ама, как да не я искам. Направо давай да тръгваме. Като разтворих листовката обаче се оказа, че имало уловка(разбира се). Излиза, че това място не било на земята, а на небето. Там пишеше: „Повярвайте в Исус Христос и ще имате такава прекрасна къща точно до Бога"(или поне на същата улица в най-лошия случай). Какво нещо заначи!? Това момиче продаваше недвижима собственост в рая. При това изключително изгодно - само повярвай в Бог. Да се чуди човек как при тези цени все още има свободни парцели. Мислех си, че в този ден има някаква промоция и попитах момичето дали ако повярвам в Бог точно сега в този миг има някакъв шанс да получа миксер, микровълнова печка или нещо подобно. Един вид аванс. Да се стимулира вярата ми така да се каже( Изглежда рая доста се е променил в последно време и сега прилича повече на акционерно дружество. Естествено главният пакет акции са в Бог(поне докато Бил Гейтс е жив), но иначе всеки може да си купи и по този начин да си осигури пребиваването там). Интересно ми е дали издават накакъв документ за тази къща. Щото аз искам всичко да е законно. Може този рай да се окаже някаква пирамида и в крайна сметка да излезе, че къщата е продадена на няколко милиона вярващи. След това ще трябва да се съдим, а това не е никак приятна работа особено ако и Бог е намесен в нея.

Ето как се оказва, че рая е въпрос на пазарене. Аз обещавам да вярвам, а Бог обещава да ми осигури имот в един от тежкарските квартали на рая. Всичко в тоя свят е въпрос на договорни отношения. Само трябва да се внимава, защото както е известно във всеки договор с големите букви ти се дават права, а с малките ти се отнемат. Независимо от това, че другата страна по договора най - вероятно е Бог. Все пак човек трябва да е предпазлив, когато си осигурява жилището за вечни времена... Свещеници, монаси, сектанти това са едни много грозни хора. Тръгнали са да продават Бог на пазара. А той дори има вероятност да не съществува. Не, че това има някакво значение. Това си е един екзистенциален въпрос. Нека философите си блъскат главата над него. Ама, самата тази дейност...да превръщаш духовност в сделка...Жалко е, противно е и някак лицемерно.

Всъщност май цялата духовно - църковна структура е един як бизнес. При това много мръсен бизнес. Пред него продажбата на наркотици изглежда невинна като детски рожден ден в „Макдоналдс". И това не е от скоро. Мислех си тази статия да бъде за сектите, но като погледне човек вижда, че те са продукт на онези големи секти, които ние наричаме религии. Затова реших да драсна някой друг ред за тези религиозни преприятия, които векове наред експлоатират човешкото съзнание.

И така, представям ви най - старото и печелившо търговско дружество с идеална цел „ДУХАЙ"(духовно узорпиране на хора от абсолютни идиоти). „ДУХАЙ" е много старо дружество. Общо взето то съществува от времето когато Бог решил да прекрати директните контакти с хората. Тогава разни духовни кариеристи си направили фирмичка, чиято основна цел била посредничеството между Бог и хората. Тъй като базисен закон на всеки печаливш бизнес е твърдението, че „търсенето създава предлагането", фирмаджиите решили да създадът търсенето. От тогава всички търсят нещо - Любов, Свобода, Бог. Все важни работи. А „ДУХАЙ" предлага начин да ги получиш - вярата.

Дейност - „ДУХАЙ" развива разнообразна дейност. Продават се идеи, надежди, обещания. Извършват се различни услуги като: опрощения на грехове, onlaine връзка с Бог, различни ритуали. Това е много изгодно. Такава стока може да се продава навсякъде и по всяко време, без да има обмитяване, данъци, наеми или лицензи. Освен това никога не се изчерпва, което я прави перфектна.

Структура - „ДУХАЙ" има строга йерархична структура . В нея всеки има определена длъжност, ранг, права, задължения и власт. Ако си примерен „духач" може да се изкачиш в йерархията на дружеството. Разбира се ще трябва да се подмазваш, да лицемерничиш, да доносничиш и да лъжеш (най-вече себе си), за да можеш да напреднеш бързо. Няма как просто това са все качества необходими, когато си в „голямата игра"

Цел - Всяка фирма има за цел да увеличи капиталите си. В този случй освен чисто материални печалбите се измерват в брой УЗО(узорпирани обекти). В този смисъл може да се каже, че „ДУХАЙ" работи в сферата на human resources. Тоест всеки human е един добър resource.

Филиали - „ДУХАЙ" има филиали по целия свят. Има християнски филиал, мохамедански филиал, юдейски филиал, будиски филиал. Между филиалите се потдържа изкуствена вражда, за да има конкурентна среда. Всички пари обаче отиват в Световната Църковна Банка, която се грижи с подобаващо внимание за тях.

PR - „Духай" развива рекламната си кампания на базата на лингвистични послания от рода на: „Бог е любов", „Истината е в средния път", "Блажени са вярващите" и други подобни, отправени към чувството за непълноценност у хората.

Общо взето така изглеждат религиите в полето на световната икономика. Накратко казано някакви хора, които лъжат толкова добре, че и те самите зпочват да си вярват, решават че биха извлекли страшна полза, ако излъжат и всички останали. Друг е въпросът, защо всички останали им вярват.

Най-логичното е, че търсят причината за неудачите си някъде извън себе си. Затова оправдават нещастията си със съдбата, държавата, световната конспирация, Бог( не винаги в този ред). Изглежда, че е трудно да убедиш някой, че Бог не е виновен за импотентността му( например). Все едно, че на Бог това му е единствената работа - да ти гледа гениталите и да чака удобен случай да ти прецака ерекцията.

Всичко което днес се приема за религия са само безсмислени думи, страхопочитание, ненужни ритуали и гръмки послания, опитващи се да прикрият жаждата за власт. Ако погледнем реално днес нито една религия не води човека към духовно израстване. Например християнството. Що за религия е това. Кръстоносните походи погубили стотици хиляди хора и опустушили безброй селища. Да не говорим за инквизицията, която си е един организиран терор.

Това били някакви християнски екстремисти, които в продължение на векове прилагали терористичната си дейност. И тези откачалки днес си имат дори собствена държава. Във Ватикана стават какви ли не сделки - наркотоци, корупция. А и е пълно със хомосексуалисти и там цари всякакъв разврат. Може би затова християнската троица прилича на някаква гей-групичка. Бог-отец, Бог-син и някакъв особняк Светия дух - няма дори една жена. Въобще хората, които са обвързани с дадена религия трябва да се съобразяват с невероятни глупости.

Джайнизма, може би най-древната религия в света, има толкова много идиотски изисквания, че е направо невероятно, че някой ги изпълнява. На джайниските монаси им е забранено да пият вода нощем и то в страна като Индия с толкова горещ климат. Освен това джайнистът не може да използва тоалетна. А причината е много проста. Махавира, тения пророк, казал преди 2500 години: „Моля ви, пичове, не пикайте във водата." И бил абсолютно прав, защото индйците правят какво ли не във водата, а после пият от нея. Коне, крави, хора всички се къпят там. От чисто хигиенична гледна точка той им казал: „Поне не пикайте и не серете във водата". Но какво нещо е глупоста. С времето тези думи станали свещени. Сега джайнистите не могат да използват дори съвременна тоалетна. А това е толкова абсурдно.

А и така наречените свещени книги са честно казано голяма излагация. Корана например е една толкова примитивна и повърхностна книга, говореща само за отмъщение, дълг и религиозни войни. Дори един булеварден роман заслужава повече внимание. Хиндуистите пък вярват във Ведите и мислят, че са написани от Бог. Само като прочетеш молитвите ти става ясно, че това е малко вероятно. Една от тях гласи: „ Смили се над мен, увеличи млякото в кравите ми и намали млякото в кравите на всички останали. И нека водата от дъждовете да отиде на моите ниви и да заобиколи нивите на всички останали." Бог ли ще напише това. Толкова е детинско и безсмислено, че не заслужава никакво внимание.

Е, в това ли да вярвам. Сори ама не бих го направил дори за мезонет в рая. Днес религията е само идеология и тъпи ритуали. Просто думи, служещи да защитят определени интереси. Всичко се свежда до суеверна респектираност. Да оставим , че е жалко това просто не е от полза за никого. И понеже много обичам историите ще завърша с една такава.
Веднъж при стария дявол дошъл един млад дявол, който бил много разтревожен:
- Шефе - казал той - да знаеш, че сред хората се е появил един който е достигнал до истината. Много мъдър човек. Трябва да изпратим наши хора да го компрометират иначе оставаме без работа.
- Няма проблем - успокоил го старият дявол - нашите хора вече са там. Пратил съм свещениците. Сега те ще станат посредници между него и масите . Ще издигнат храмове, ще напишат свещенни книги, ще започнат да интерпретират всичко по свой си начин, ще карат хората да се покланят, да се молят и в целия този хаос истината ще се изгуби... Както бе казал някой: „дайте ми организирана религия и достатъчно идиоти , които да я следват и мога да съсипя света"...или това беше по някакъв друг повод.

Барът е полупразен, а ти си се притаил в единия му край, потънал в болката на вътрешния си свят. Някакъв далечен глас напира в съзнанието ти и се опитва да промърмори нещо за това, че да пиеш сам е първата стъпка към алкохолизма. Но и той се удавя в поредната чаша уиски. Това май си го правил и друг път. Дори няколко пъти, все с желанието да заличиш различни спомени, които преди това с толкова страст си изживявал. Вероятно утре ще се събудиш от болезнени тръпки, които преминават по главата ти и се забиват в мозъка ти с интензивността на електрически стол, но няма да знаеш дали този малък ад е причинен от нечовешкия махмурлук или от безспирните мисли, които обладават съзнанието ти през последните няколко дни. А те естествено са свързани с „нея". Онази, която дойде тъй неусетно в живота ти, преобърна целия ти свят, прогони всичките ти страхове и даде криле на мечтите ти. Онази, която не бе нито отегчена, нито изморена от теб, а винаги блестеше с блясъка на своята виталност. Онази, която неуморно раздаваше обич и всеки нейн поглед говореше, но навярно ти мъчно си я разбирал, щом си допуснал да си отиде. От нея струеше очарование, хвърчаха искри и естествено заради нея, течаха сълзи. Но ти не плачеше, защото мъжете не правят така. Мъжете не плачат, те пият. Това се е превърнало в условен рефлекс. Затова сега си на бара, а количеството на сълзите ти се равнява приблизително на това на погълнатия алкохол. Нищо странно. Вероятно алкохолиците в крайна сметка са мъже, преживяващи твърде много интимни разочарования (това поне е едно добро извинение).

Ако и жените пиеха всеки път, когато им се налагаше да пресушат слъзните си канали, светът наистина щеше да е една кръчма. За радост (или съжаление?), не е така. Просто пиенето като начин да преодолееш мъката си е типично мъжка приумица. И няма как да е по друг начин, защото само на един ниско интелигентен мазохист може да му хрумне да убива болката с главоболие. И отгоре на това да си мисли, че по този начин нещата се оправят. Но няма как. Да седнеш да ревеш като ученичка е жалка картинка, а и жените харесват твърди (навсякъде) мъже. За това си принуден да се наливаш, докато маниакалната ти депресия се трансформира в алкохолна деменция. Тогава всичко ще бъде ОК. Явно решението да приемат течности, вместо да изхвърлят, когато са депресирани, носи ред усложнения на мъжете. Да оставим темата за алкохолизма, но най-малкото излиза по-скъпо. Дето се вика, в тия трудни времена не можеш да се „наревеш" на спокойствие. Бая пари ще трябва да вкараш, за да забравиш „онази с искрите". Просто жените са лепливи създания и с няколко бири няма да се разминеш. Нужна ти е забрава, а това значи, че концентрацията на алкохол в кръвта трябва да е около 2.5-3.5g/l, а това е... много пиене. Пък и дори да си се опаричил, винаги съществува вероятността да попаднеш на менте и да прецакаш цялата работа.

Не стига, че  животът ти е гаден, а и пиенето е некачествено. Отгоре на това на другият ден нищо няма да се е променило. Всичко ще си е същото, само дето ще имаш ужасно главоболие. А "онази с искрите" ще продължава да дълбае в мозъка ти с някакъв предмет приличащ на отварачка за консерви.

Жените явно нямат тези проблеми. Могат да реват, когато си искат, където си искат и колкото си искат, с обяснимата доволност, че утре няма да ги боли глава, дори ще се чувстват по-добре, а и няма да станат за смях. Точно обратното - възможно е дори да събудят нечий съжалителен поглед, подкрепен с окуражителна усмивка. А ако тя е на мъж, може да последва и покана за кафе. Единственото, което един пиян мъж може да събуди, е съседите или най-много някой задрямал полицай, който да го набута в ареста, където да сподели мъката си със Спиро Мастиката и Цоцка фадромата от околовръстното. Честно казано, жените са си "избрали" по-добрия метод да преглъщат мъката си. Пък и доста по-естествен от това да се наливаш като "морен катър на водопой", а на другия ден гордо да са бу'аш по влакнестите гърди пред приятелите си, споделяйки алкохолните си подвизи. Все пак макар и банално (а и не толкова здравословно) има нещо красиво, почти митично, при гледката на сам мъж, седящ на бара и държащ в едната си ръка мазна чаша, а в другата полупразна бутилка. Просто класика! И това е начин да се справиш с раздялата. Доста жалък и не толкова ефективен, но все пак начин.  

Та кой каза, че мъжета не плачат? 

Напротив правят го, по свой си начин. Я погледнете в близкия бар. Там е пълно с ревльовци.

Всички сме се сблъсквали с мисълта за любовницата. Тя е жена, която никоя съпруга не би искала да се бърка в семейството й и да доближава съпруга й. Да краде нощите, парите и сърцето и не по малко страстите на половинката й. Жена, тайна, загадъчна и стояща далеч от обществените очи, но копнееща и обичаща. Не можем да ги съдим. Либерален и открит човек съм? Познавам много двойки с извънбрачни връзки и се замислям каква е причината да тръгнеш по този път. Голяма част от тези хора са нещастни и недоволни от съжителството си с човека до тях. Други го правят от удоволствие или меко казано са си просто такива- не могат с един... А какво тласка една сама, красива, млада и интелигентна жена, да посегне към чуждия мъж?
Обича ли го? Изгода ли търси? Това ще го знае само тя...

Има много типове любовници. Едните обичат, други изсмукват материалното, трети не знаят защо го правят, четвъртите са с комплекси и мислещи се за повече от съпругата, грабват мъжа, дори и да не могат да живеят с него, но въпроса е да покажат колко са силни и велики. След време го напускат и принуждават да се върне при съпругата си, която естествено му прощава в повечето случай заради децата или силната си обич към него.
За тези любовници които познавам, мога да кажа, че те са просто любовници. Никоя от тях не се интересува от парите. За тях това е начин на живот. Те се чувстват желани, страстни, мръсници ако щеш и това им стига. Нито една от тях не би взела такъв мъж, първо защото няма да му вярва и след време ще се озове на мястото на съпругата му и второ подобни мъже са прекалено цинични и непредсказуеми. Никоя жена не би слушала как лъжат друга и после нея, ако заживее под един покрив с досегашния любовник. Дори и най -малкото по странно отношение към нея, ще се разглежда като повод за мисли, че има друга. Това до някъде е повод, любовницата да не вярва в тайната й изгора.

Тези жени и мъже, които са се сблъсквали и почувствали какво е да има друг, към тях ще остана без думи. Нито мога да коментирам, нито знам отношението им. Боли, да то и аз не искам да разбирам за подобна намеса при съпруга си, но като се замисля, смятам, че човека е достатъчно разумно същество за да се намесвам където и да било с разсъждения и обяснения. Всеки носи отговорност за постъпките си.

Защо да обвиняваме някого който не живее добре и търси отдушник извън дома си? Който прекарва дните си в скандали и няма къде да отпусне за секунда дори. Мъжете рядко се влюбват истински и стават способни да оставят жена си и децата си. Има и такива случай, но са рядкост и са неуспешни...отново се прибират в къщи, но вече с друга на хоризонта и уж по мъдри, но не е задължително.

Неразбирам защо се придава такава важност на любовницата, че на празник е сама. Ми то само празниците ли са всичко? Тя е сама и във всичките си дни.Когато поиска да сподели нещо или да я утеши някого то любимия не е до нея. Най - много да драсне някой мейл или смс и толкоз.
Мили съпруги, любовницата няма шанс, освен ако отношенията с половинката ви отдавна не са си изпяли песента. Приемете я като играчка, която скоро ще бъде захвърлена. Мъжа е дете и както всички деца, играчките му стават скучни, след като им се нарадват. Е може и да не е така. Винаги има и, но, и то голямо НО. Това което аз не бих направила е да разбера за любовница и да вдигам скандали. Нека гледат нея, не мен. Той пак ще вечеря в къщи и пак ще легне с мен, но пак казвам, всичко носи едно НО в себе си.
Като човек, който е бил и продължава да бъде от двете страни ви казвам колко излишно и безсмислено е да бъдеш любовница и да си съпруга на такъв...

Aвтор:  Ечмиадзин


                                                  

Тя има прекрасни руси коси. Ама не курвенско русо, а онова, дето сияе с някаква неповторима дива магнетичност и те заслепява с хилядите отблясьци на слънцето. Носи очила на „Ralph Lauren", зад които се крият предизвикателни очи, гледащи те изпитателно с лек привкус на женска надменност. На врата и виси полифоничен GSM, изпълняващ най-важното условие - да е наситено розов. Движи се така сякаш целият свят съществува само заради нея, а прохладната и хубост е смесица от екстремна привлекателност и тиха емоционалност... Нещо такова би ме впечатлило, преди да ме обхване зашеметяващата ирационалност. Обаче този забавен свят се променя по-бързо, отколкото Дженифър Лопес си сменя годениците и е невъзможно да знаеш каква глупост ще ти се наложи да приемеш утре.

Любовта днес се изразява по много и все странни начини. В името на любовта и секса се измислиха толкова много простотии, колкото не е казал и Иван Славков през живота си. То не са силикони, пластични операции, мозъчни трансплантации, камшици, вериги, вибратори с перка, хапчета за отслабване, стероиди, анаболи, виагри, помпи за уголемяване, гелове за обезкосмяване, надуваеми кукли... Като прибавим и цялото разнообразие от гейове, лесбийки, бисексуални, транссексуални, трисексуални и т.н., всичко става толкова объркано, че скоро няма да знаеш с какво се съвокупляваш - с мъж, с жена или с неодушевен предмет.

Откакто измислиха вана за еротични масажи, с която можеш да водиш диалог, нищо не може да ме учуди. Въобще сексът е станал свръхкомерсиален. Това просто си е един страхотен бизнес. Всеки има нужда от любов -била тя душевна, платонична, епидермална, орална или някаква друга, и е готов да си плаща за нея. Всъщност науката е една узаконена проститутка, защото кара хората да си плащат за сексуални удоволствия. Но за всичко си има причини. Сещам се, че Маркес някъде беше писал за отношенията между мъжа и жената нещо подобно: „Това беше игра - митична и извратена". Мисля си, че това е така, защото нещата още от началото са потръгнали на зле. В смисъл от Адам и Ева. А и Бог не е помогнал много, дори е усложнил нещата, като ги изгонил от naked-партито в Едем. Вероятно той е разбирал твърде малко от психология и е подходил доста неразумно (но какво се учудвам, тогава психологията още не е била измислена, а Фройд дори не е бил в проект). Най-вече, защото е глупаво да кажеш на някого: "Виж какво, тука си в рая, кефи се, прави каквото искаш, само не яж от онова готино дърво, защото плодовете му са много сладки, а и може да научиш разни неща". Това е все едно да затвориш сериен онанист в стая с порно списания и да му кажеш: "Пич, само без мастурбация". Нереално е! Но не за това ми беше думата. Змията успяла още при първия си опит да склони Ева към ябълковата диета (все пак колко ум има в едно ребро). От този ден всички търговци и рекламни агенти се целят в нея. От друга страна, на Ева едва лм и е било трудно да убеди Адам да похапнат от сочните и непръскани райски ябълки, защото ако обичаш една жена, трябва да и угаждаш на капризите. Най-малкото, защото е била единствената жена по онова време. Оттогава мъжът все трябва да плаща за любовта си. Липосукция, лифтинг, пилинг, килинг... Все такива работи. Една грешка в рая -цяла вечност в ада... на любовта. Просто мъжете са склонни на всякакви простотии заради една жена. Вероятно, защото след това ще могат гордо да заявят, че жените им притежават онази естествена красота, която се придобива след операция за десет хиляди долара.

Но не само жените са виновни. Те все пак са доста по-романтични създания. Повечето идиотщини са подкрепени и не само подкрепени, но и измислени от мъжете. За да не гледа свръхамортизираните цици на жена си, мъжът е способен на всякакви велики идеи.
Всъщност нямам нищо против нещата, които правят човека по-красив, по-атлетичен, по-здрав. Всеки има право на свободата да избира как да изглежда и как да консумира любовта си. Но с навлизането на технологията в интимните отношения играта става наистина извратена. След като жените се феминизираха и решиха, че любовта е на един вибратор разстояние и мъжете решиха да се облажат от технологично-еротичните иновации. Наскоро четох, че съществуват определени хирургически вмешателства, чрез които се имплантира в половия член на мъжа специално управляемо устройство, наподобяващо кардиостимулатор. Притежетелят на протезата чрез дистанционно управление ще може да повдига и отпуска своето оръдие. Единственият проблем е, че устройството издава лек бръмчащ шум. Мили Боже, имаме си багер в спалнята. Представям си само какви ситуации биха се получили: "Скъпи, свърши ли? Не просто батериите се изтощиха" или „Скъпи, няма ли да свършваш? 0, аз свърших, но изпуснах дистанционното и не мога да го намеря". На това му викам аз сексуална революция. Всичко с такава екстремална скорост се механизира и компютъризира, че докато се усетиш, вероятно ще чукаш някое флопи-дисково устройство. Не бих се изненадал, ако в близко бъдеще се конструира презерватив с телевизор или поне с малко радио. В крайна сметка няма нищо лошо. Може би все пак това наистина е само една игра. Митична и извратена, но все пак игра. Тъжното е само, че правилата и скоро ще приличат на тези на "Counter Strike" или ще наподобяват упътване за сглобяване на ядрен реактор.
Е, както дойде. Човек на всичко е готов за мъничко любов...



                                                  

Следващите редове разказват за това как миналото може да провали усещането ни за щастие в настоящето, и ако не се преборим ще страдаме и в бъдеще.

Всичко започна, когато се запознах с един наистина красив и интелигентен мъж. В началото беше страхотно и всичко вървеше чудесно, докато не реших, че трябва да задавам въпроси, свързани с миналото на човекът до мен. Разпитвах, не спирах с въпросите си, връщах го при събития отдавна забравени за него, обаче въпрос след въпрос, не усетих как, но ставаше все по-трудно за мен, когато питам да изслушвам.

Стигнах до етап, в който всякаш се гърчех от болка и като че ли единственото, за което живеех, бяха неговите обяснения при моите разпити. Пресъздавах всичко разказано, мислено, с образи и разговори. Било ли е наистина така? Картината, която виждам истина ли е или е просто отражение на вече болната ми психика?

Като че ли не ми стигаше, исках да зная, колкото се може повече за неговото минало. Вярвах, че така ще го опозная повече, но сега сама се смея на себе си – колко наивна съм била.

Неусетно преминах и заживях в неговото минало. Всеки негов отговор пораждаше въпроси, но отговорите започнаха да не ме задоволяват. Дълбаех, дълбаех, докато един ден не схванах, че живея инстинктивно. Смазвах се психически, духовно, спирах разсъдъка си. Това ли искам? Има ли смисъл? Тази болест, тази лудост, защо?

Бъдещето ни, тайнствено, неясно и загадъчно, се изгражда от нашите постъпки и действия в миналото (изкривено в нашето съзнание) и нашето настояще. Когато вчера видях да пада лист от дърво, днес го пресъздадох. Дали листът се е завъртял наляво или надясно? Веднага ли е паднал или вятърът го е носил с полъхът си? На това обърнах ли внимание? Забелязах ли подробностите или просто видях да пада лист? ПРОСТО! Мислим, че всичко в живота ни е просто! Реалността показва друго, но кой да чуе, види или усети?

В моя „филм“ с падащия от дървото лист, аз съм режисьор, актор, сценарист, но ДЪРВОТО, дали е със същите кривини, клони и корона, както в действителността, или е бегъл, семпъл намек за дърво, копие на реалността? Всичко, което пресъздавам е клонинг - едно несъвършенство, и така представено в съзнанието ми, аз изкривявам всичко, заблуждавам себе си и накрая виждам лъжовната истина. На тази сцена може да има втори, трети или четвърти дубъл, но на сцената на живота, чийто глупави актьори сме ние, дубълът е само един.

Живейте в настоящето! Реални са моментите сега! Само тук миговете имат стойност! Миналото носим в себе си, запечатали сме в спомени всяка случка, каято ни е развълнувала, но сме прекалено глупави, за да разберем, че тя вече е излишна. Сърцето не се подчинява на разума, не желае да се отърси от минали събития, а само ги наслагва и блокира истинската проява на разум и душа. Човек не съзнава колко е блокирал, именно заради тези спамове в мозъка си. Те ни притискат, трупат се и не след дълго ни водят до състояние на безпомощност, с която не съумяваме да се борим.

Миналото влияе не само на нас, но и на тези около нас. Как да забравим минали радости, приятели, хора, които са ни обичали и след това напуснали, подобия на човешки индивиди, които са ни наранявали, предавали, забивали нож в гърба ни? Навлезлият в нашия живот несъзнателно бива разпитван за миналото, ние също, а не реагираме, че това е допълнителна иинформация, от която нямаме нужда. Всичко отминало трябва да остава зад гърба ни.

Научих се да живея за настоящето! Миналото на новите хора, които срещам, с които общувам и се сприятелявам, вече не е от значение за мен. То си е тяхно, скрито вътре в тях и нямам право да ровя, за да го покажа, нито пък има смисъл. Важно е какво мога да получа от тях или да дам от себе си - сега, не в миналото, в бъдещето, а тук – в настоящето.

Трябва да загърбим миналото, което ни блокира и задавя. Човекът е разумно същество, знаещо, можещо и достатъчно могъщо, за да уравновеси разум и душа да живеят в симбиоза, но и достатъчно глупав, за да търси отговорите навън, а не в себе си!

Когато Господ създавал хората, дал им мъдрост, отредил много информация, но искал да я скрие, за да я открие всеки по своя начин. Качил я в планината и си казал: „Тук ще я скрия!“ - огледал се, и се разубедил – „Ще се качат хората, ще я открият, прекалено лесно е!“ . Спуснал се в дълбините на океана, заровил я в пясъка, сложил и камък отгоре й: „Не!“ – казал си Господ – „Ще се гмурнат хората и ще я извадят, прекалено лесно е!“. Прибрал се на небето да помисли къде да я скрие от хората. Мислил дълго и решил: „Ще я скрия вътре в човека, в душата му, това е мястото, където той няма да се сети да търси!“.

Aвтор:  Ечмиадзин

    Само за няколко години господин Фройд теоритизира и описва мнението на повечето мъже по отношение на жените през по-голяма част от човешката история. А то е: жените са лошо копие на мъжа, завиждат му задето си има пишка и после поради желанието си да придобият такава цял живот са непълноценни. Това „сладко" и „мило" описание на женската психика макар и безумно до безобидност все пак е от части вярно. То всъщност разкрива как постепенно и методично с арогантна надменност мъжът е направил от жената свой враг. Може да се каже, че войната между половете е предизвикана и поддържана от мъжа. Жената просто е нямала друг избор. Наложило й се е да живее в един принадлежащ на мъжа свят. А той (мъжът) така е създал законите, морала и обществото, че жената да се превърне в робиня. Най-вече в сексуално отношение. Така векове наред необразованата, безправна и безгласна жена е била напълно подтисната. Но както често се случва според законите на психоанализата, това което е подтиснато на едно място се връща от друго, при това доста деформирано и с желание да си отмъсти. Това е напълно логично.

Всеки човек, когото слагате по-горе от себе си ще намразите, а всеки когото слагате по-долу от себе си ще ви намрази. Антропологично погледнато разликата в статуса на мъжа и жената е възникнала поради това, че мъжът е бил даващ, хранещ, печелещ, докато жената е приемала себе си като получаваща страна. Мъжът е бил ловец, войн, откривател, бил е активен. Жената е трябвало да приема всичко. Това обаче не е нищо срамно или ненормално. Не това е проблемът. Проблемът е, че мъжът е зпочнал да внушава на жената, че е по-ниско качество човек (той най-вероятно си има основателни причини, но засега няма статистически данни какви са точно). Обикновено самата идея за това, че някой ти дава нещо, предизвиква в ума представа за унижение. Затова не само мъжете, но и жените са започнали да вярват, че са вторични по отношение на мъжа. А това е грандиозна глупост. Мъжът си е мъж, а жената си е жена. Те не се противопоставят, а взаимно се допълват. Всеки от тях си има своята роля и цел. Ако не е била жената нито една цивилизация е нямало да възникне и да се развие.

Всяка една култура се е зародила около жената. Тя е била двигателя на това да се установят, да създадат дом, деца и всички неща, които са били нужни за един спокоен и смислен живот. Така са се появили първите градове. Само заради тази настойчивост на жената, мъжът не се е превърнал в един безпаметен пияница и безцелно скитащ безделник. Въпреки всичко, много хитро и ловко някак си мъжът успял да убеди жената, че нейната пасивност е патологична и че тя е само едно допълнение. Просто такава е природата на еволюцията. Тази задълбочаваща се рахитичност на самочуствието постепенно създала у жената един абсолютно необоснован комплекс за малоценност. Първоначално, поради своята неграмотност, жената се примирявала с всичко. Единственото отмъщение в тези крайно неблагоприятни за нея условия, с което тя си е връщала на мъжа, било да го тормози по всевъзможни начини в личния им живот. Тя натяквала, мърморела, създавала интриги. Опитвала се всячески да го дестабилизира интелектуално и емоционално и накрая направила така, че мъжът да не може да мисли за нищо друго освен за нея. Това било тихото отмъщение на жената. Тя направила от мъжа един параноик и сексуално зависим човек. Отначало сексуална робиня, след това жената започнала да използва секса като оръжие, за да манипулира и да се развива. Постепенно благодарение на секса тя придобила права, образование, власт. Едва тогава тя осъзнала своите способности и възможности.

И тук идва най-голямата грешка на жената, която и днес продължава да повтаря. За да разруши комплекса си за малоценност тя решава да се бори с мъжа на негова територия и с негови средства. Тя се опитва да се докаже в един мъжки свят, като се заема с всички дела, които доскоро са били мъжки приоритет. Във всичко се опитва де се сравнява с него. Но единственото, което може да постигне по този начин е да се превърне в един второстепенен мъж. Не знам например, поради какви необясними причини е нужно да има жени кранистки. или щангистки, или пък дори войници. Тази активност е крайно вредна. По този начин жената върви против себе си, против своята природа. Тя трябва да е женствена, красива, да носи вдъхновение, топлина, обич. разбиране. Мъчно някой би се влюбил в безьба боксьорка с тежко ляво круше.

Мъжете харесват други неща. Те обичат пламенната спонтанност на жената, обичат усмивката и, която ромоли като тих поток и после избухва във водопад от весел и неудържим смях, обичат ласкавата топлина на погледа и, тихата емоционалност... А жената иска да е мъж (поне психически). Цялата и тактика е сгрешена и няма да доведе до нищо добро. Тя е напълно равна на мъжа по право, не е нужно да се доказва в тази насока. Проблемът е, че е повярвала на мъжа и е взела на сериозно всички глупости, които той и е надрънкал и е тръгнала да ги опровергава. А това е безсмислено усилие. Тя е трябвало да покаже на мъжа, че той се нуждае от нея такава каквато е. феминизъм, еманципация- това са все вторични продукти на ниската самооценка на жените. Те могат да имат всичко без да се налага да се превръщат в мъже с цици, но явно още не са го разбрали. Така мъжете и жените водят една безсмислена борба, за която обаче виновен е мъжът. Той е направил от нея свой враг. Потискал я е, унижавал я е и сега тя иска да си го върне. Мъжът просто е съсипал жената с арогантното си поведение. Създал е една бойна машина, като е убил голяма част от нейната женственост и емоционалност и сега си търпи последствията. Тя е разстроена, обидена и разгневена. Тя е един див звяр пуснат на свобода от мъжа. И тази луда кучка е тук..... и иска да отмъщава.....

    Напоследък все повече мои приятели звънят и питат - "Абе нали жена ти беше с четири математики, може ли да помогне на малкия с едни домашни, че нещо го е закъсал? А пари за частен учител няма!".
   
Нашият хлапак е още малък, но и на нас няма да ни се разминат училищните му домашни работи. Нашите дядовци и баби са завършили образованието си във вечерни училища и различни курсове, ние пък явно ще усъвършенстваме своите знания, учейки уроци с децата си. Когато им помагаме да напишат своята домашна работа, получаваме уроци, което напълно подкрепя тезата, че всеки се учи, докато е жив или поне, докато хлапето му не завърши образование и издържи матурите. Вероятно, поради тази причина са нарочили нашето поколение за недорасло, макар че от еволюционна гледна точка, всяко следващо поколение би трябвало да е по-съвършено.

Учейки с децата си, полагаме усилия, които няма как да не се отразят на трудовите ни постижения, на следобедната дрямка или пък на политическото обогатяване и спорните емоции от малкия екран и пъстрата преса. Но от друга страна, занимавайки се с тези задачи, ни се отдава възможността да възобновим доста позабравени ученически приятелства.

Например, отивам при стар приятел от ученическите години, завършил ядрена физика, и го моля да реши съвсем не лесните задачи на малкия, който е едва трети клас. Каня на гости приятели, живели в чужбина, които евентуално да помогнат с английския език. Или пък се отбивам при приятеля си историк, който да разкаже на малкия за недалечното ни историческо минало. За изобразителните "кратери" - нашите и тези на децата ни, молим приятел художник за рисунка и решаваме проблема с домашното, но и това крие рискове.

Това ми припомня случка, разказана от съсед, когото не познавам особено добре и не твърдя, че е 100%-ова истина. Историята е следната: Въпросният съсед пратил сина си на училище с домашно - уникална творба на негов приятел художник от ранното му творчество. И ето ти изненада - вместо да се прибере с отлична оценка, хлапето на съседа получило двойка за "творбата". Не стигнало угризението, че е прецакал детето си, но се наложило и да излъже приятеля си художник, че момчето е получило висока оценка.  Истина или не, това е нашият училищен живот. Нашите деца неизбежно се превръщат в опитни зайчета на "великата" ни образователна система, като разбира се ученическите им неуспехи правят нашия обществен живот по-богат и интересен и не на последно място по-безсмислен. Така че напред с нашите деца да учим, че да пребъдем и сполучим!!!

    От известно време, покрай сина ми започнах и аз да си позволявам следобедна дрямка, което ми отвори очите - за почивка и без да си кривя душата за мързел. И макар и късно направено, това откритие не е никак по-малко значимо, привлекателно, "окончателно"!

Толкова много се заблуждавах последните петнадесетина години, че съм създаден единствено и само за работа, че едва сега си дадох сметка, че съм взел възможно най – лесното решение, защото въпреки летните отпуски, повишаването на стандарта на живот и закона за най – малкото усилие, работодателите със всички възможни средства ни предлагат все повече умора отколкото почивка. Може би доскоро не бях достатъчно зрял и спокоен човек за почивка, която от своя страна изисква редица качества, като спокойствие, уравновесеност, вътрешен живот и прочие.

За щастие мрачните времена отминаха и лъчите на слънцето вече не са чужди на просветлението, което ме озари. Започнах да ценя жарките лъчи на светилото ни, без да обръщам особено внимание на хилядите изписани глупости за вредата от него и стигнах до извода, че за да почернееш трябва да спазиш следните две условия: хоризонтално положение и абсолютно бездействие, като за второто ме вдъхновиха административните служители в нашата мила родина. И понеже никога не съм бил чиновник, като арена за новооткритието си избрах плажа. Същевременно с това, мекият матрак и следобедната дрямка ми дойдоха, като връх на удоволствието. Отмина времето, когато отказвах болничния лист от лекаря с думите “Абе ти ми дай рецептата, пък не ме мисли”, връщах се на работа и прекарвах слънчевото лято бъхтейки, като луд с мисълта, че сега е сезона и няма как да оставя фирмата в този тежък момент, а и евентуално може и на джоба да ми се отрази, че да си платя и парното. Когато ме питаха защо се раздавам толкова за едното голямо нищо, аз заставах гордо и отвръщах – принципи, пък и работа има да се върши, ако не аз кой, а пък плажовете могат да почакат, няма къде да бягат, освен това има толкова много неща, които ме изтощават повече от работата.

Безсмислено е да споменавам, че след като се събудих от този кошмарен сън се отказах от безкрайните празни приказки, че няма кой да свърши работата и точно в този момент съм крайно необходим на фирмата, която ми дава хляба, гордостта от трудовите успехи и увереността, че в почивка се излиза единствено в крайно наложителни ситуации. Точно тези мои възгледи бяха и най - голямата ми грешка години наред, пък и се оказа, че най – добрият начин да покажеш на “big boss”, колко си полезен е като го накараш да усети липсата ти , отсъствайки от работа с надеждата, че няма да има кой да те замести. От друга страна стоейки неотлъчно на работното място, като гвардеец пред президентството, че дори и извънредно, навява една единствена мисъл в шефа, който и без друго е наясно, че нищо не ти плаща, а тя е че най – вероятно скатаваш докато го няма и симулираш, че работиш.В същото време колегата “кръшкач”, който се възползва от всяка възможност за почивка в очите на началника е винаги уравновесен и разумен, на него може да се разчита в извънредни ситуации, и никога няма да каже грешките ти в очите или да оспори глупаво и неадекватно решение.

Сега се сещам за един любопитен факт - където и да съм работил шефовете винаги са съобщавали датите на, които можеш да ги откриеш вместо тези на които ще отсъстват и логично, нали иначе ще трябва да ти изредят половината календар. Точно и поради тази причина за пръв път тази година си позволих да загубя времето си “доброволно”, с "наслада" и ми се отрази страхотно. С учудване открих, че нещата които ме дразнеха през останалата част от годината са ми станали някак си чаровни. За пръв път от толкова време аз търсех и открих, открих дузина заведения, дето забравят да ти вземат поръчката, брутални задръствания от пътуванията ми напред – назад, но също така открих и цял куп малки удоволствия, които отдавна бях забравил, като това да вдигна глава и да погледам звездите заедно с любимите ми хора далеч от осветения град, да заменя и без - друго разоряващия ме автомобил със стария бегач, да накарам продавачките в бутика да ми покажат цял куп тъпотии, които така или иначе нямам никакво намерение да купя, да разпервам пръстите на краката си и да гледам с празен поглед в далечината, да прочета градския вестник (който е едва осем страници)от край до край със сутрешното кафе, да се излежавам до десет сутринта, знаейки че не ме чака абсолютно никаква работа да се осведомявам редовно за прогнозата на времето и за нивото на река Дунав при Севастопол (не, че ме интересува особено или знам къде се намира, просто ей така да го е...

В крайна сметка установих, че и на мързелът не се издържа много. За съжаление той е слабо проучена тема, поне аз почти нищо не открих, явно онези които знаят най – много за него и най – обективно биха говорили се страхуват да не ги обвинят за непоследователни. Точно тази липса на информираност и нуждата от просветление роди този материал. Умереният мързел и бездействие са безкрайно полезни, вдигат духът и подобряват емоционалната стабилност!!!