Следващите редове разказват за това как миналото може да провали усещането ни за щастие в настоящето, и ако не се преборим ще страдаме и в бъдеще.

Всичко започна, когато се запознах с един наистина красив и интелигентен мъж. В началото беше страхотно и всичко вървеше чудесно, докато не реших, че трябва да задавам въпроси, свързани с миналото на човекът до мен. Разпитвах, не спирах с въпросите си, връщах го при събития отдавна забравени за него, обаче въпрос след въпрос, не усетих как, но ставаше все по-трудно за мен, когато питам да изслушвам.

Стигнах до етап, в който всякаш се гърчех от болка и като че ли единственото, за което живеех, бяха неговите обяснения при моите разпити. Пресъздавах всичко разказано, мислено, с образи и разговори. Било ли е наистина така? Картината, която виждам истина ли е или е просто отражение на вече болната ми психика?

Като че ли не ми стигаше, исках да зная, колкото се може повече за неговото минало. Вярвах, че така ще го опозная повече, но сега сама се смея на себе си – колко наивна съм била.

Неусетно преминах и заживях в неговото минало. Всеки негов отговор пораждаше въпроси, но отговорите започнаха да не ме задоволяват. Дълбаех, дълбаех, докато един ден не схванах, че живея инстинктивно. Смазвах се психически, духовно, спирах разсъдъка си. Това ли искам? Има ли смисъл? Тази болест, тази лудост, защо?

Бъдещето ни, тайнствено, неясно и загадъчно, се изгражда от нашите постъпки и действия в миналото (изкривено в нашето съзнание) и нашето настояще. Когато вчера видях да пада лист от дърво, днес го пресъздадох. Дали листът се е завъртял наляво или надясно? Веднага ли е паднал или вятърът го е носил с полъхът си? На това обърнах ли внимание? Забелязах ли подробностите или просто видях да пада лист? ПРОСТО! Мислим, че всичко в живота ни е просто! Реалността показва друго, но кой да чуе, види или усети?

В моя „филм“ с падащия от дървото лист, аз съм режисьор, актор, сценарист, но ДЪРВОТО, дали е със същите кривини, клони и корона, както в действителността, или е бегъл, семпъл намек за дърво, копие на реалността? Всичко, което пресъздавам е клонинг - едно несъвършенство, и така представено в съзнанието ми, аз изкривявам всичко, заблуждавам себе си и накрая виждам лъжовната истина. На тази сцена може да има втори, трети или четвърти дубъл, но на сцената на живота, чийто глупави актьори сме ние, дубълът е само един.

Живейте в настоящето! Реални са моментите сега! Само тук миговете имат стойност! Миналото носим в себе си, запечатали сме в спомени всяка случка, каято ни е развълнувала, но сме прекалено глупави, за да разберем, че тя вече е излишна. Сърцето не се подчинява на разума, не желае да се отърси от минали събития, а само ги наслагва и блокира истинската проява на разум и душа. Човек не съзнава колко е блокирал, именно заради тези спамове в мозъка си. Те ни притискат, трупат се и не след дълго ни водят до състояние на безпомощност, с която не съумяваме да се борим.

Миналото влияе не само на нас, но и на тези около нас. Как да забравим минали радости, приятели, хора, които са ни обичали и след това напуснали, подобия на човешки индивиди, които са ни наранявали, предавали, забивали нож в гърба ни? Навлезлият в нашия живот несъзнателно бива разпитван за миналото, ние също, а не реагираме, че това е допълнителна иинформация, от която нямаме нужда. Всичко отминало трябва да остава зад гърба ни.

Научих се да живея за настоящето! Миналото на новите хора, които срещам, с които общувам и се сприятелявам, вече не е от значение за мен. То си е тяхно, скрито вътре в тях и нямам право да ровя, за да го покажа, нито пък има смисъл. Важно е какво мога да получа от тях или да дам от себе си - сега, не в миналото, в бъдещето, а тук – в настоящето.

Трябва да загърбим миналото, което ни блокира и задавя. Човекът е разумно същество, знаещо, можещо и достатъчно могъщо, за да уравновеси разум и душа да живеят в симбиоза, но и достатъчно глупав, за да търси отговорите навън, а не в себе си!

Когато Господ създавал хората, дал им мъдрост, отредил много информация, но искал да я скрие, за да я открие всеки по своя начин. Качил я в планината и си казал: „Тук ще я скрия!“ - огледал се, и се разубедил – „Ще се качат хората, ще я открият, прекалено лесно е!“ . Спуснал се в дълбините на океана, заровил я в пясъка, сложил и камък отгоре й: „Не!“ – казал си Господ – „Ще се гмурнат хората и ще я извадят, прекалено лесно е!“. Прибрал се на небето да помисли къде да я скрие от хората. Мислил дълго и решил: „Ще я скрия вътре в човека, в душата му, това е мястото, където той няма да се сети да търси!“.

Aвтор:  Ечмиадзин

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.