Само за няколко години господин Фройд теоритизира и описва мнението на повечето мъже по отношение на жените през по-голяма част от човешката история. А то е: жените са лошо копие на мъжа, завиждат му задето си има пишка и после поради желанието си да придобият такава цял живот са непълноценни. Това „сладко" и „мило" описание на женската психика макар и безумно до безобидност все пак е от части вярно. То всъщност разкрива как постепенно и методично с арогантна надменност мъжът е направил от жената свой враг. Може да се каже, че войната между половете е предизвикана и поддържана от мъжа. Жената просто е нямала друг избор. Наложило й се е да живее в един принадлежащ на мъжа свят. А той (мъжът) така е създал законите, морала и обществото, че жената да се превърне в робиня. Най-вече в сексуално отношение. Така векове наред необразованата, безправна и безгласна жена е била напълно подтисната. Но както често се случва според законите на психоанализата, това което е подтиснато на едно място се връща от друго, при това доста деформирано и с желание да си отмъсти. Това е напълно логично.

Всеки човек, когото слагате по-горе от себе си ще намразите, а всеки когото слагате по-долу от себе си ще ви намрази. Антропологично погледнато разликата в статуса на мъжа и жената е възникнала поради това, че мъжът е бил даващ, хранещ, печелещ, докато жената е приемала себе си като получаваща страна. Мъжът е бил ловец, войн, откривател, бил е активен. Жената е трябвало да приема всичко. Това обаче не е нищо срамно или ненормално. Не това е проблемът. Проблемът е, че мъжът е зпочнал да внушава на жената, че е по-ниско качество човек (той най-вероятно си има основателни причини, но засега няма статистически данни какви са точно). Обикновено самата идея за това, че някой ти дава нещо, предизвиква в ума представа за унижение. Затова не само мъжете, но и жените са започнали да вярват, че са вторични по отношение на мъжа. А това е грандиозна глупост. Мъжът си е мъж, а жената си е жена. Те не се противопоставят, а взаимно се допълват. Всеки от тях си има своята роля и цел. Ако не е била жената нито една цивилизация е нямало да възникне и да се развие.

Всяка една култура се е зародила около жената. Тя е била двигателя на това да се установят, да създадат дом, деца и всички неща, които са били нужни за един спокоен и смислен живот. Така са се появили първите градове. Само заради тази настойчивост на жената, мъжът не се е превърнал в един безпаметен пияница и безцелно скитащ безделник. Въпреки всичко, много хитро и ловко някак си мъжът успял да убеди жената, че нейната пасивност е патологична и че тя е само едно допълнение. Просто такава е природата на еволюцията. Тази задълбочаваща се рахитичност на самочуствието постепенно създала у жената един абсолютно необоснован комплекс за малоценност. Първоначално, поради своята неграмотност, жената се примирявала с всичко. Единственото отмъщение в тези крайно неблагоприятни за нея условия, с което тя си е връщала на мъжа, било да го тормози по всевъзможни начини в личния им живот. Тя натяквала, мърморела, създавала интриги. Опитвала се всячески да го дестабилизира интелектуално и емоционално и накрая направила така, че мъжът да не може да мисли за нищо друго освен за нея. Това било тихото отмъщение на жената. Тя направила от мъжа един параноик и сексуално зависим човек. Отначало сексуална робиня, след това жената започнала да използва секса като оръжие, за да манипулира и да се развива. Постепенно благодарение на секса тя придобила права, образование, власт. Едва тогава тя осъзнала своите способности и възможности.

И тук идва най-голямата грешка на жената, която и днес продължава да повтаря. За да разруши комплекса си за малоценност тя решава да се бори с мъжа на негова територия и с негови средства. Тя се опитва да се докаже в един мъжки свят, като се заема с всички дела, които доскоро са били мъжки приоритет. Във всичко се опитва де се сравнява с него. Но единственото, което може да постигне по този начин е да се превърне в един второстепенен мъж. Не знам например, поради какви необясними причини е нужно да има жени кранистки. или щангистки, или пък дори войници. Тази активност е крайно вредна. По този начин жената върви против себе си, против своята природа. Тя трябва да е женствена, красива, да носи вдъхновение, топлина, обич. разбиране. Мъчно някой би се влюбил в безьба боксьорка с тежко ляво круше.

Мъжете харесват други неща. Те обичат пламенната спонтанност на жената, обичат усмивката и, която ромоли като тих поток и после избухва във водопад от весел и неудържим смях, обичат ласкавата топлина на погледа и, тихата емоционалност... А жената иска да е мъж (поне психически). Цялата и тактика е сгрешена и няма да доведе до нищо добро. Тя е напълно равна на мъжа по право, не е нужно да се доказва в тази насока. Проблемът е, че е повярвала на мъжа и е взела на сериозно всички глупости, които той и е надрънкал и е тръгнала да ги опровергава. А това е безсмислено усилие. Тя е трябвало да покаже на мъжа, че той се нуждае от нея такава каквато е. феминизъм, еманципация- това са все вторични продукти на ниската самооценка на жените. Те могат да имат всичко без да се налага да се превръщат в мъже с цици, но явно още не са го разбрали. Така мъжете и жените водят една безсмислена борба, за която обаче виновен е мъжът. Той е направил от нея свой враг. Потискал я е, унижавал я е и сега тя иска да си го върне. Мъжът просто е съсипал жената с арогантното си поведение. Създал е една бойна машина, като е убил голяма част от нейната женственост и емоционалност и сега си търпи последствията. Тя е разстроена, обидена и разгневена. Тя е един див звяр пуснат на свобода от мъжа. И тази луда кучка е тук..... и иска да отмъщава.....

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.