Защо лежиш в леглото ми, луда жено? Какво искаш от мен? Говориш ми с безумната си уста, а думите ти потъват в мрака, обгърнал голите ни тела. Нещо за вчера, за нещата, които не си могла да ми кажеш, празнини в нашето минало. Не помня вчера. Вчера не значи нищо за мен, нищо не е останало. Само стари, черно-бели снимки върху пожълтелите страници на моето съзнание.

Тръгвала си си толкова много пъти, но още лежиш в леглото ми. Усещам дъха ти ухаещ на карамел и възбуда, познавам ритъма на сърцето ти, трепета на устните ти, топлината на дланите върху гърдите ми. Защо се връщаш, блуднице? Бих могъл да разкъсам сърцето ти и да си тръгна преди да се събудиш. Но няма да го направя. Твоите женски манипулации и повърхностен драматизъм облян в сладкодумия и прилагателни са ми познати. Глупава жена си ти, глупава и безсмислена. Но и аз съм такъв.

Двамата играем тази игра отдавна, някакъв еротичен шахмат.
Нас ни свързва разделението. Не си ли го разбрала. Може да сме заедно само ако сме разделени. Това е болест. Ние сме обладани от духа на безсмислената страст. Този зъл демон, които изяжда телата ни отвътре и убива порива на душите ни. Имаме нужда от романтичен екзорсизъм. За това не ми говори за вчера. Вчера умря преди хиляда години. Вчера е илюзия сътворена от желанията и фантазиите ни. Ако искаш да говориш с някого за това отиди при твоите самодоволни приятелки. Те знаят много за вчера. Те живеят там. Чувствата им са погълнати от миналото им, а телата им бездействат в забравените мигове на настоящето.

Но сега си в леглото ми. Още не разбирам какво правиш тук. Виждам, ядосана си не искаш дори да ме погледнеш, но си още до мен. Чаршафът покрива само кръста ти, а косата ти се разлива върху топлата възглавница. Голите ни тела са вплетени едно в друго, плъзгам ръката си по рамото ти, целувам шията ти и продължавам надолу към гърдите ти и още по надолу, към корема и по-надолу, и по-надолу... и после бедрата ти. Още си ми ядосана, дърпаш се, отново тази игра, но тялото не се подчинява на ума ти, то трепери в трескава възбуда. Връщам се за да целуна отново шията, устните ти, усещам накъсания ти дъх върху лицето си. Обгръщам те с ръцете си, целите сме в чаршафи и пот. Обладавам те бавно, много бавно, така както винаги си обичала, и така много, много пъти докато не припаднем от изтощение и стенанията ни не експлодират в тишината на нощта.

Сега спим в покоя на оргазмената си облекченност. Единствено в този миг сме тихи, спокойни и влюбени. Това е нашият ефимерен проблясък на щастие, нелегално щастие. Потопили сме се в него и всичко друго е изчезнало: вчера, утре, безплътните ни надежди, пагубната ни страст. Времето е умряло в празнотата на мислите ни. Знам, че ще сънувам някакъв неразбираем, странно объркан сън сякаш изваден от шантавите светове на Тери Пратчет. Ще излезна от тялото си, за да избягам от връхлетялата го умора и ще се изгубя в многобройните образи на сънищата си.

На сутринта ще се събудим от гласовете на децата пред блока и от главоболието на любовния ни махмурлук. Ти пак ще бъдеш обикновена, възбуждащо функционална жена, знаеща какво
иска. Ще решиш да си тръгнеш с престорено презрение на което и ти самата не си вярваш, превъплъщения на неразвитите ти чувства. И този път ще си тръгнеш завинаги или по-лошо, ще останеш. Защо лежиш в леглото ми побъркана жена такава? Не разбра ли, че единственото по-глупаво нещо от това да си тръгнеш е това да останеш. Не разбра ли, че ни свързва само разстоянието и че щастието ни е изградено от сънища и фантазии. Не разбра ли смешна, упорита жена. Не разбра ли... 

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.