Барът е полупразен, а ти си се притаил в единия му край, потънал в болката на вътрешния си свят. Някакъв далечен глас напира в съзнанието ти и се опитва да промърмори нещо за това, че да пиеш сам е първата стъпка към алкохолизма. Но и той се удавя в поредната чаша уиски. Това май си го правил и друг път. Дори няколко пъти, все с желанието да заличиш различни спомени, които преди това с толкова страст си изживявал. Вероятно утре ще се събудиш от болезнени тръпки, които преминават по главата ти и се забиват в мозъка ти с интензивността на електрически стол, но няма да знаеш дали този малък ад е причинен от нечовешкия махмурлук или от безспирните мисли, които обладават съзнанието ти през последните няколко дни. А те естествено са свързани с „нея". Онази, която дойде тъй неусетно в живота ти, преобърна целия ти свят, прогони всичките ти страхове и даде криле на мечтите ти. Онази, която не бе нито отегчена, нито изморена от теб, а винаги блестеше с блясъка на своята виталност. Онази, която неуморно раздаваше обич и всеки нейн поглед говореше, но навярно ти мъчно си я разбирал, щом си допуснал да си отиде. От нея струеше очарование, хвърчаха искри и естествено заради нея, течаха сълзи. Но ти не плачеше, защото мъжете не правят така. Мъжете не плачат, те пият. Това се е превърнало в условен рефлекс. Затова сега си на бара, а количеството на сълзите ти се равнява приблизително на това на погълнатия алкохол. Нищо странно. Вероятно алкохолиците в крайна сметка са мъже, преживяващи твърде много интимни разочарования (това поне е едно добро извинение).

Ако и жените пиеха всеки път, когато им се налагаше да пресушат слъзните си канали, светът наистина щеше да е една кръчма. За радост (или съжаление?), не е така. Просто пиенето като начин да преодолееш мъката си е типично мъжка приумица. И няма как да е по друг начин, защото само на един ниско интелигентен мазохист може да му хрумне да убива болката с главоболие. И отгоре на това да си мисли, че по този начин нещата се оправят. Но няма как. Да седнеш да ревеш като ученичка е жалка картинка, а и жените харесват твърди (навсякъде) мъже. За това си принуден да се наливаш, докато маниакалната ти депресия се трансформира в алкохолна деменция. Тогава всичко ще бъде ОК. Явно решението да приемат течности, вместо да изхвърлят, когато са депресирани, носи ред усложнения на мъжете. Да оставим темата за алкохолизма, но най-малкото излиза по-скъпо. Дето се вика, в тия трудни времена не можеш да се „наревеш" на спокойствие. Бая пари ще трябва да вкараш, за да забравиш „онази с искрите". Просто жените са лепливи създания и с няколко бири няма да се разминеш. Нужна ти е забрава, а това значи, че концентрацията на алкохол в кръвта трябва да е около 2.5-3.5g/l, а това е... много пиене. Пък и дори да си се опаричил, винаги съществува вероятността да попаднеш на менте и да прецакаш цялата работа.

Не стига, че  животът ти е гаден, а и пиенето е некачествено. Отгоре на това на другият ден нищо няма да се е променило. Всичко ще си е същото, само дето ще имаш ужасно главоболие. А "онази с искрите" ще продължава да дълбае в мозъка ти с някакъв предмет приличащ на отварачка за консерви.

Жените явно нямат тези проблеми. Могат да реват, когато си искат, където си искат и колкото си искат, с обяснимата доволност, че утре няма да ги боли глава, дори ще се чувстват по-добре, а и няма да станат за смях. Точно обратното - възможно е дори да събудят нечий съжалителен поглед, подкрепен с окуражителна усмивка. А ако тя е на мъж, може да последва и покана за кафе. Единственото, което един пиян мъж може да събуди, е съседите или най-много някой задрямал полицай, който да го набута в ареста, където да сподели мъката си със Спиро Мастиката и Цоцка фадромата от околовръстното. Честно казано, жените са си "избрали" по-добрия метод да преглъщат мъката си. Пък и доста по-естествен от това да се наливаш като "морен катър на водопой", а на другия ден гордо да са бу'аш по влакнестите гърди пред приятелите си, споделяйки алкохолните си подвизи. Все пак макар и банално (а и не толкова здравословно) има нещо красиво, почти митично, при гледката на сам мъж, седящ на бара и държащ в едната си ръка мазна чаша, а в другата полупразна бутилка. Просто класика! И това е начин да се справиш с раздялата. Доста жалък и не толкова ефективен, но все пак начин.  

Та кой каза, че мъжета не плачат? 

Напротив правят го, по свой си начин. Я погледнете в близкия бар. Там е пълно с ревльовци.

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.