Някаква лекционна депресия ме обзема в началото на всеки семестър. Не за друго, а защото се сещам за онези лекции, при които столът ти се струва по - неудобен от всякога, а очите ти безпомощно се борят с гравитацията.

Въпросът е в това, че има преподаватели, които полагат неистови усилия да те отегчат до смърт. Или пък просто им се отдава. Което и от двете да е, резултатът е един и същ - яко се сдухваш и нищо не научаваш. Проблемът не е в това, което се прподава, а в начина, по който се преподава. Винаги съм се учудвал на тези преподаватели, които са си написали лекцията и час и полвина я четат. Имаше един, който дори не си вдигаше погледа, за да провери дали някой заблуден все още го слуша. Сякаш си на конкурс по литературно четене. Ама поне да четеше гладко... Как е възможно двадесет години да преподаваш едни и същи „простотии" и да не ги знаеш наизуст. Има преподаватели, които говорят толкова скучно и монотонно, че убиват всяка устойчивост на вниманието. Толкова добре го правят, че все едно са го репетирали. Сигурен съм, че и на себе си омръзват. И как няма толкова време да повтаряш като папагал едни и същи работи. Всеки би се отегчил. За да не попаднеш в тази клопка на времето и да не затънеш в блатото на рутинността, е нужна наистина любов към професията и дълбоко желение да научиш другите на своя опит. При някои явно това липсва. Имал съм чудесни преподаватели, които знаят как да те спечелят. Могат да те заинтригуват независимо колко суха е материята. Винаги разказват интересни случки и разни любопитни неща. Говорят спонтанно, непринудено, а не сякаш са дошли за да изнесат доклад за рециклирането на консумативи от женската действителност. Провокират дискусии, интересуват се от мнението на студентите. Това си е талант. Изискват се специални умения, за да бъдеш качествен преподавател. Въпросът не е само в знанията, но и в отношението. Няколко дипломи не вършат работа. Не може да говориш с някакъв упойващ глас, от който и Кашпировски би изпаднал в несвяст, а после да очакваш някой да е разбрал лингвистичните ти еквилибристики. Стегнете се бе, хора. Преподаването не е като проповед. Нужна е известна артистичност, способност за общуване. Но за подобно нещо трябва смелост. Да изоставиш надутостта си и чувството за превъзходство и да говориш със студентите като с равни. Иначе мога да отида в библиотеката и да прочета всичко, което ми е необходимо (както и правя много често).

И после преподавателите питат, защо студентите не влизат на някои лекции. Че аз ако имах власт, подобни лекции бих ги забранил със закон. Не знанията, а отношенията между хората трябва да стоят на първо място. Ако не обичаш това, което правиш, ако не обичаш хората, които се опитваш да обучиш, ако не използваш целия си потенциал, за да бъдеш интересен и нестандартен, тогава това, което преподаваш, са си просто едни интелектуални фъшкии. Защото не е проблемът да назубриш нещо само за изпита. Това всеки го може. Но да провокираш студента, да събудиш интереса му към нещо, което преди това е смятал за глупост, е наистина подвиг. Мисля си, че трябва да има място, където преподавателите да се учат да преподават. Курсове, семинари или нещо подобно. И да има изпит. А после да се следи това, което са научили, да бъде прилагано.

Някой питаше защо повечето студенти не задават въпроси. Е, как да задават въпроси, като това, което се говори, им е през студентската книжка. Въобще всяка проява на мудност, на арогантна надменност, на липса на толерантност, на закостенялост, на рутинност (на всичко това съм попадал) трябва да бъде премахната. Преподавателят трябва да е свеж, да е магнетичен, да е новатор да е атрактивен, ако щете. Всяко негово действие трябва да е продиктувано от истинска загриженост. Все пак сме в двадесет и първи век. Действително, нека не се боим от разнообразието.

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.