Приказка

13.1.13 | Категория: От скрина | Публикувано от: Утопия

Мисля си за това, че в истинските приказки е доста по-лесно.

Знаеш кои са лошите и кои добрите, избираш си на чия страна ще бъдеш и се хвърляш в битката. В нашата приказка добрите понякога са лоши, а лошите още по - лоши. Зависи от интересите. В истинските приказки накрая побеждават добрите. В нашата - тези с парите. В истинските приказки, ако ги разкажеш правилно, има поука, а нашата приказка, както и да я разказваш, все си е някак загубена и почти винаги тъжна. Но си е "наша". Само нея си имаме и само нея можем да разказваме. В нашата приказка става дума за една страна, която тънела в бедност, ограбена от собствените си управници и изоставена от собсвения си мързелив народ. В нея се ширели глад, безработица и беззаконие и успявали само онези, на които не им пукало за никого. Това била една много объркана страна. Пари нямало, но улиците били пълни със скъпи коли; инвестиции липсвали, но постоянно се строяли нови сгради; хората гладували, но магазините били пълни със скъпи стоки. Голяма бъркотия! В тази страна да си пенсионер било присъда, да работиш- лукс, а да живееш... изглежда било наказание.

В тази страна се случвали необясними неща. Можело например, някой управник да излезе пред народа и да обещае, че след осемстотин дни всичко ще бъде наред, а след осемстотин дни нищо да не е наред, а после същият управник да излезе и да каже, че не е дал "старт" на броенето. Можело също да откраднеш кола и после, когато те заловят да кажеш, че валяло дъжд или ти е било студено и за да не простинеш си се прибрал с кола... чужда. И тогава веднага те пускали, защото здравето е по - важно от материалните неща. Случвало се да хванат някой наркотрафикант с няколко десетки килограма дрога, а след това да го освободят. И така трябва! Ами това било за лична употреба. Не е никакъв пласьор...човекът просто си слагал зимнина. Ще дойдат съседи, приятели, роднини... трябва да почерпи с нещо. В тази страна загивали млади хора, деца. Някои се задушавали в дискотеки в навечерието на Коледа, други били застрелвани случайно на улицата, но никой не бил отговорен. Или по скоро всички били безотговорни. А и хората в тази страна били някак дръпнати. Може би от средата, може би от отношението към тях, но те все били недоволни, раздразнителни, вечно се карали и всеки чакал да получи нещо наготово.

Абе, въобще тази страна била толкова кофти, че дори Дядо Коледа не обичал да я посещава. Там той много се депресирал. Изпадал в разни невротични кризи, кръвното му се вдигало, сърцето се позабързвало, а и когато минавал от там все му конфискували нещо на митницата. След последното му появяване, елените му намаляли на половина. В последствие разбрал, че единият бил използван за постановката "Кралят елен", а другите ги шитнали на пазара по 6 лева килото. Пък и все по - често му обмитявали подаръците, поради което му се налагало да тегли кредити, които после трудно връщал с оглед на това, че от работата си печелел единствено усмивки и доволни лица. Напоследък обаче в тази страна се надигнала вълна от въодушевление. Всички се радвали,пляскали с ръце и се чували отделни викове "Ура". Една нова надежда завладяла народа и всички живеели в очакване. Станало така, че тази страна най - накарая щяла да се присъедини към великата Натовска империя. Всичко щяло да се оправи.

Вече нямало да се налага да си спираш парното, защото щяло да е по - евтино да си болен. Нямало да се налага да скачаш по площадите, сякаш имаш хемороиди, бълвайки безсмислени лозунги с надежда да гарантираш бъдещето си. Живота щял да бъде песен и всички щели да живеят в изобилие и щастие до края на дните си... Може би..., но не и в наш'та приказка. Кой знае защо хората забравили, а вероятно не искали да си сломят, че това била същата Натовска империя, която си търсела "заблудените" бомби с уран. О, извинете, с обеднен уран. В смисъл, че е за бедни. Явно хората били толкова сиромаси, че по - богат не заслужавали. Това било същата Натовска империя която водила не войни, а умиротворителни акции. Демек войни за мир! Това били първите такива. В историята са се водили всякакви войни: за власт, за територии, за надмощие, за свобода, че дори и за жени. Но това били първите войни за мир. Нещо като калории за отслабване и секс за контрол върху раждаемостта. Изглежда всичко в страната, щяло да се промени. Убийственото беззаконие, щяло да отстъпи място на узаконените убийства. Натовската империя щяла да си строи военните бази, да използва въздушни коридори за да си пуска "заблудените" бомби и всъщост не било съвсем ясно, дали страната се присъединявала към Натовската империя или Натовската империя се настанявала в нея, зарди собствените си интереси. Но хората се радвали и дори правели концерти и сякаш се опитвали да забравят, че войната не е средство за постигане на мир, че рано или късно всички империи се разпадат, и че ако сам не си помогнеш никой друг няма да иска да ти помогне. Но в нашата приказка героите са твърде мързеливи, за да си помогнат сами и твърде алчни за да споделят придобитото с всички останали. И ако някой не осъзнае това, тази приказка ще си остане все така тъпа, загубена и абсурдна...