В живота ми има три неща, които могат тотално да разбият психиката ми: мириса на шкембе чорба рано сутрин, жена ухаеща на шкембе чорба и ...градския транспорт. Трябва да призная, че с първите две мога да се справя някак си но идването ми до университета с градския транспорт е истински ужас. Нужно ми е да сме­ня три рейса, за да дойда в този храм на знанието. Мисля, че масовият транспорт е едно от най-ужасните мъчения, плод на съвременната затъпялост и превърнато в необ­ходимост, от садисти, на които не им се налага да го използват. Движението с него изисква набор от специални умения и качества, които обикновенният потребител нау­чава и придобива с много боен опит. Необходими са ловкост, сръчност, гъвкавост лукавост, пресметливост, стратегии за разсейване, издържливост на удари наблюдател­ност, богат репертоар от псувни и обиди, с цел психическа демотивация, както и липса на всякаква милост и съжаление към останалите пътници.

Аз, като редовен студент, съм натрупал задоволителен опит с тези адски машини за "пътуване", които бих искал да споделя като разкажа за някои мои наблюдения. Като начало, заемането на позиция на спирката е от съществено значение. Въпреки не­обходимостта от голяма доза късмет и интуиция, препоръчително е заемането на място в по - предната част на спирката. Разбира се трябва да се има предвид състоянието на спирачките на МПС-то, както и шофьорските умения на каращия и предпазливото предположение че е възможно да го мъчи тежък махмурлук. Всеки, достигнал до това положение, може да забележи злобното проблясване в очите на чакащите наоколо бабички и нервното потрепване на бастуни в старчески ръце. Това разбира се е естествено, тъй като гореспоменатите персони се смятат за експерти - ветерани в подобен род дейности. Обикновения пътник обаче не трябва да се плаши от подобни стряскащи физиономии, защото дори най - малкото колебание може да доведе до фатален край Трябва да е ясно, че е нужна голяма смелост, понеже бабките са като кучетата - могат да видят страха в очите ти! В такъв момент човек трябва да се подготви психически за най - трудното - заемането на мястото. След спирането на съответното превозно средство започва епична битка при вратите пред, която битката при Шипка изглежда като замерване със снежни топки. Човек тряб­ва да забрави майка, семейство, приятели и да се вклини в тълпата, като един същински айсберг в Титаник, и да разбие всичко около себе си. Пренебрегвайки зъби нокти лакти, ритници, както и фрази от рода на." що са буташ ма цивко" и "я го глей тоа мърляч", той трябва да се провре през вратата и да се хвърли на седалката като "пребит пес у яма". Оттук нататък може да се отпусне блажено и да наблюдава с лека усмивка на превъзходство надвисналите над него пътници.

Разбира се, дори в това положение човек трябва да е нащрек и в никакъв случай да не подценява останалите пътници. Ако настъпи такъв момент на слабост, обикновено някоя бабка се престрашава да използ­ва случая като се опитва да събуди чувство на съжаление. В подобни ситуации лицата им придобиват нечовешки израз, характерен само за онези мъченици, подложени на зловещата Инквизиция. В такъв момент е необходима голяма психическа дисциплина и контрол над чувствата, за да не загубиш топлата седалка. Все пак си я извоювал с тол­кова борба и пот, че е тъпо да я загубиш за няколко пенсионерски хлипания Какво обаче те очаква, ако нямаш този късмет да се добереш до седалката. В повечето случаи, ще се наложи да изтърпиш я някой обилно потящ се тип, излъчващ миризма на умрял скункс в обществена тоалетна, я някой рогач, който неистово те ръга в ребрата и от време на време те настъпва за разнообразие. И вместо да чуеш поне едно "извинявай", рогльото изплюва благозвучното "опа". Отгоре на това те гледа с възмущение сякаш ти си си пъхнал крака под неговия. Възможно е да се натъкнеш и на пенсионер с туби за вода. Какви ти туби същински каци за зеле. Понякога даже те включват в това благородно дело с думите "я помогни малко, че са много тежки". Мисля си да му кажа "ей ало дартанян да не сам те карал аз да мъкнеш тези бидони". Никога не го казвам. Винаги съществува опасност от инфаркт и после какво, ти си виновен. Я си трай!

Накрая трябва да спомена и за най- страшния враг на редовия пътник. Контрольорите! Тези зверове на транспортната мрежа обикновено се движат на малки групи от по двама - трима души. Но се срещат и единаци. Ако си поел риска да пътуваш без билет трябва да си много наблюдателен, защото контрольорът се прикрива сред пътниците, когато са повече от един използват обсада. Единият се качва през първата врата а другият през последната. Ще си рече човек, че са тръгнали да трепят свиня а не да проверяват билети. Ако обаче те сбарат без билет, жална ти майка. Глобата е най- малкото, с което можеш да се разминеш. Ако контроьорът е по - агресивен, я някоя псувня ще отнесеш, в някой шамар, а може и по - лошо да стане, ако си много "отворен". Но какво да се прави, това както се казва, е част от играта. Който го е страх от мечки дa не ходи в гората, между другото, мечките са за предпочитане.


                                                   

Добави в Svejo

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.